Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Модифицирани форми на микотоксини и комбинирано замърсяване на фуражи
Ново глобално проучване [1] показва, че 85% от анализираните проби фураж съдържат повече от един микотоксин. Експертите подчертават, че съвместното замърсяване остава основно предизвикателство за фуражната промишленост. В допълнение към конвенционалните микотоксини, учените и изследователите обръщат все по-голямо внимание на модифицираните микотоксини, включително подгрупата на маскираните микотоксини. Тези съединения се образуват чрез защитни механизми на растенията, биологични трансформации, при преработка на фуражи и храни и често са неоткриваеми с помощта на конвенционални аналитични методи. Поради това и поради факта, че някои от тях могат при храносмилане да се реактивират в организма до техните токсични изходни форми, модифицираните микотоксини представляват потенциален риск за здравето на хората и животните.
- Въведение
Констатациите на глобалното проучване от 2026 г. [1] се основават на 10 410 проби от фуражи от 78 държави и 59 180 анализа, проведени между януари и юни 2026 г. Основните заключения от проучването посочват, че най-разпространените микотоксини в световен мащаб са фумонизини (FUM), B-трихотецени (B-Trichos) и зеараленон (ZEN). За страните от източна Европа е посочено наличие на следните микотоксини в пробите:
Афлатоксини – 1%,
А- трихотецени – 64%
B-трихотецени – 71%
Алкалоиди на моравото рогче – 4%
Фумонизини – 20%
Охратоксин А – 14%
Зеараленон – 58%
Отчетен е общ риск от 41%, като нивото на риск изразява процента на пробите, тествани положително за поне един микотоксин над праговото ниво в части на милиард (ppb)[1]. В сравнение с първата половина на 2025 г., в Европа се наблюдава увеличение на дела на пробите с установени фумонизини от 42% на 56% и B-трихотецени от 71% на 79%[1].
Рискът от замърсяване с микотоксини във фуражите за животни често се преоценява от панелите на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) въз основа на най-новата информация от научната литература и проучванията на фуражите. В съответствие с издадените становища от EFSA, Европейският съюз актуализира своите насоки за микотоксини във фуражите чрез новата Препоръка (ЕС) 2026/1801[2] и посочва нови ориентировъчни стойности за някои фуражни суровини и пълноценни фуражи. На държавите членки се препоръчва с активното участие на операторите в сектора на фуражите да гарантират, че пробите се анализират едновременно за наличието на деоксиниваленол, зеараленон, охратоксин А, T-2 токсин и HT-2 токсин и фумонизини B1 + B2, за да се даде възможност за оценка на степента на съвместното наличие на тези вещества. Ориентировъчните стойности, определени в приложението към препоръката, следва да се вземат предвид от 1 юли 2027 г., с изключение на ориентировъчните стойности за фуражните суровини царевица, сорго, соя и слънчоглед и продуктите от тях, за които те трябва да се вземат предвид от 1 октомври 2027 г.
Класификацията на микотоксините е трудна поради биосинтетичния им произход от голям брой видове гъбички, сложната и разнообразна химична структура и широкия спектър от биологични ефекти. В допълнение към продуцирането на изходни микотоксини, гъбичките образуват различни вторични метаболити в отговор на неблагоприятни условия на околната среда и под въздействие на стрес по време на растежа на земеделските култури. След като се образуват, самите микотоксини могат да претърпят допълнителни трансформации в живите организми, което води до структурно променени производни, известни като модифицирани микотоксини. Модифицираните микотоксини включват всички химически променени форми на изходните микотоксини. Те са съединения с различни химични структури и биологична активност, възникнали вследствие на метаболитни процеси в растенията и животните, биотрансформация от микроорганизми. Могат да се образуват и по време на технологична обработка на храни и фуражи (ферментация, термично третиране или други преработки), по време на които може да възникне частично разграждане, изомеризация или образуване на нови производни.
Целият материал можете да прочетете ТУК