Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Начало

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Модифицирани форми на микотоксини и комбинирано замърсяване на фуражи

Ново глобално проучване [1] показва, че 85% от анализираните проби фураж съдържат повече от един микотоксин. Експертите подчертават, че съвместното замърсяване остава основно предизвикателство за фуражната промишленост. В допълнение към конвенционалните микотоксини, учените и изследователите обръщат все по-голямо внимание на модифицираните микотоксини, включително подгрупата на маскираните микотоксини. Тези съединения се образуват чрез защитни механизми на растенията, биологични трансформации, при преработка на фуражи и храни и често са неоткриваеми с помощта на конвенционални аналитични методи. Поради това и поради факта, че някои от тях могат при храносмилане да се реактивират в организма до техните токсични изходни форми, модифицираните микотоксини представляват потенциален риск за здравето на хората и животните.

 

  1. Въведение

          Констатациите на глобалното проучване от 2026 г. [1] се основават на 10 410 проби от фуражи от 78 държави и 59 180 анализа, проведени между януари и юни 2026 г. Основните заключения от проучването посочват, че най-разпространените микотоксини в световен мащаб са фумонизини (FUM), B-трихотецени (B-Trichos) и зеараленон (ZEN). За страните от източна Европа е посочено наличие на следните микотоксини в пробите:

Афлатоксини – 1%,

А- трихотецени – 64%

B-трихотецени – 71%

Алкалоиди на моравото рогче – 4%

Фумонизини – 20%

Охратоксин А – 14%

Зеараленон – 58%

          Отчетен е общ риск от 41%, като нивото на риск изразява процента на пробите, тествани положително за поне един микотоксин над праговото ниво в части на милиард (ppb)[1]. В сравнение с първата половина на 2025 г., в Европа се наблюдава увеличение на дела на пробите с установени фумонизини от 42% на 56% и B-трихотецени от 71% на 79%[1].

          Рискът от замърсяване с микотоксини във фуражите за животни често се преоценява от панелите на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) въз основа на най-новата информация от научната литература и проучванията на фуражите. В съответствие с издадените становища от EFSA, Европейският съюз актуализира своите насоки за микотоксини във фуражите чрез новата Препоръка (ЕС) 2026/1801[2] и посочва нови ориентировъчни стойности за някои фуражни суровини и пълноценни фуражи. На държавите членки се препоръчва с активното участие на операторите в сектора на фуражите да гарантират, че пробите се анализират едновременно за наличието на деоксиниваленол, зеараленон, охратоксин А, T-2 токсин и HT-2 токсин и фумонизини B1 + B2, за да се даде възможност за оценка на степента на съвместното наличие на тези вещества. Ориентировъчните стойности, определени в приложението към препоръката, следва да се вземат предвид от 1 юли 2027 г., с изключение на ориентировъчните стойности за фуражните суровини царевица, сорго, соя и слънчоглед и продуктите от тях, за които те трябва да се вземат предвид от 1 октомври 2027 г.

          Класификацията на микотоксините е трудна поради биосинтетичния им произход от голям брой видове гъбички, сложната и разнообразна химична структура и широкия спектър от биологични ефекти. В допълнение към продуцирането на изходни микотоксини, гъбичките образуват различни вторични метаболити в отговор на неблагоприятни условия на околната среда и под въздействие на стрес по време на растежа на земеделските култури. След като се образуват, самите микотоксини могат да претърпят допълнителни трансформации в живите организми, което води до структурно променени производни, известни като модифицирани микотоксини. Модифицираните микотоксини включват всички химически променени форми на изходните микотоксини. Те са съединения с различни химични структури и биологична активност, възникнали вследствие на метаболитни процеси в растенията и животните, биотрансформация от микроорганизми. Могат да се образуват и по време на технологична обработка на храни и фуражи (ферментация, термично третиране или други преработки), по време на които може да възникне частично разграждане, изомеризация или образуване на нови производни.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Директива 2002/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 7 май 2002 година относно нежеланите вещества в храните за животни, OB L 140, 30.5.2002 г., стр. 10—22
European Commission (EC). Recommendation of 17 August 2006 on the presence of deoxynivalenol, zearalenone, ochratoxin A, T-2 and HT-2 and fumonisins in products intended for animal feeding (2006/576/EC) (pp. 7–10).  http://data.europa.eu/eli/reco/ 2006/576/2016-08-02
 [2] Препоръка (ЕС) 2026/1801 на Комисията от 24 юли 2026 година относно наличието на деоксиниваленол, зеараленон, охратоксин А, Т-2 токсин и НТ-2 токсин и фумонизини във фуражите (C/2026/5129) OВ L, 2026/1801