Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Развитие на резистентност при паразити към антихелминти в контекста на подхода „Едно здраве“
Резистентността към антипаразитни лекарства е слабо обсъждана, в сравнение с антимикробната резистентност, която от известно време се дискутира като нарастващ проблем. През 2025 г. в Мрежата за обмен на нововъзникващи рискове (Emerging Risks Exchange Network, EREN) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ, EFSA) се поставя за разглеждане въпроса с резистентността към антипаразитни лекарства, поради наблюдавана мултилекарствена резистентност при хелминти[1], предавани чрез почвата или т. нар. геохелминти (soil-transmitted helminths, STHs)[2] във фермите. Експертите класифицират антипаразитната резистентност като известна опасност, с неочаквана или повишена експозиция, нововъзникващ риск, заплаха от епидемия и здравна криза. Препоръчва се мониторинг на остатъците от антихелминти[3] в целия Европейски съюз (ЕС) и проучване на нехимични алтернативи (напр. биоактивни фуражни култури) (EREN).
Прилагането на антихелминти минимизира тежките последствия, причинени от хелминти, предавани чрез почвата, за хора и животни В достъпната научна литература присъстват доказателства за развитие на резистентност към антихелминти (anthelmintic resistance, AR) от различни видове паразити, по всички видове животни. Учените проучват връзката между прилагането на антихелминти (при хора и животни) и последващото развитие на резистентност на STHs към антихелминти в контекста на подхода „Едно здраве“. Подходът „Едно здраве“ признава сложната връзка между здравето на хората, животните и опазването на околната среда, и се основава на съвместните усилия на различни специалисти да осигуряват цялостна информация и потенциални решения на проблемите в тази сложна взаимовръзка. Този подход става все по-привлекателен като стандартна стратегия за борба с новопоявили се инфекциозни заболявания, повечето от които са зоонози. Учените Ng'etich AI et al., 2024 предоставят преглед на общата информация за основните видове STHs при хора и животни, прилагането на антихелминти, развитието на резистентност, факторите, допринасящи за нея, както и описание на някои стратегии, които може да се използват в борбата с резистентността към антихелминти.
- Въведение
Заразяването с хелминти, предавани чрез почвата, оказва значително въздействие върху здравословното състояние на хора и животни, и налага огромна икономическа тежест, особено върху уязвимите общности с ограничени ресурси по целия свят. Приблизително 24% от световното население, 1,5 милиарда души са заразени с един или повече видове паразити, предимно в тропичните и субтропичните региони. Предаването на хелминти е силно зависимо от средата, замърсена с инфекциозни яйца/ларви (почви, напояване с непречистени отпадъчни води) и от съвместното съществуване на животни и хора. Световната здравна организация (СЗО) посочва видовете Ascaris lumbricoides (гигантски кръгъл червей или детски глист), Trichuris trichiura (Власоглав или камшичест червей), Ancylostoma duodenale (Анкилостома от Стария свят) и Necator americanus (Анкилостома от Новия свят) за най-разпространени паразити при хората. В прегледа на Ng'etich AI et al., 2024 терминът STHs е разширен, като включва и Ancylostoma caninum, Ancylostoma ceylanicum, Uncinaria stenocephala и Ancylostoma braziliense и Toxocara canis (кучешки глисти), които са зоонозни патогени.
Лошата хигиена, недостатъчното водоснабдяване и ниският социално-икономически статус са общи характеристики на населението в страни с ниски и средни доходи, които допринасят за високи индекси на разпространение на паразити. Влажните и топли почви на тропичните и субтропичните региони насърчават растежа на хелминти, в стадии, които може директно да заразят изложени на тях хора или животни. Въпреки че смъртността от паразитни инфекции е ниска, обхватът на здравните последици и уврежданията в уязвими групи, като деца в предучилищна и училищна възраст, жени в репродуктивна възраст, както и млади животни, изисква значителни усилия за техния контрол.
В продължение на десетилетия високоефективните широкоспектърни антихелминти, лекарства с широки граници на безопасност, са основен вариант за борба и контрол на паразитните стомашно-чревни заболявания при хора и животни (продуктивни и домашни любимци). Животновъдната индустрия разчита в голяма степен на тези лекарства, въпреки наличието на няколко други алтернативни метода за контрол на паразити, като генетична селекция и управление на пасищата. Редовната профилактика с антихелминти подобрява здравословното състояние, наддаването на тегло и продуктивността на животните, намалява заболеваемостта при хората и по този начин оправдава редовното им прилагане. Ниската степен на опаразитяване на гостоприемниците, от своя страна, води до минимално замърсяване на околната среда с инфекциозни яйца/ларви и намаляване на повторно заразяване след лечение. Въпреки тези ползи, според Ng'etich AI et al, 2024, продължават да бъдат документирани значителни нива на инфекции, причинени от стомашно-чревни хелминти, във ветеринарни и клинични условия.
Много години интензивната и неправилна употреба на антихелминти води до бързо развитие на резистентност. Популациите от паразити, често изложени на антихелминти, постепенно еволюират с различни темпове от напълно чувствителни, до напълно резистентни към различни лекарства. В сравнение с развитието на антимикробна резистентност при бактериите, резистентността към антихелминти при нематоди[4] се развива по-бавно в полеви условия. Има съобщения, посочват Ng'etich AI et al, 2024, за намаляваща ефикасност при лечение с бензимидазоли, които предизвикват допълнителни опасения относно проява на резистентност в клинични условия. Моделите на резистентност при паразити по животни предизвикват съмнения за резистентност на сродни видове при хора, особено при настоящите кампании за масово приложение на лекарства[5]. Няма убедителни доказателства за резистентност към антихелминти при човешки видове паразити, но има много въпросителни. Зоонозните паразити могат да причинят явни инфекции при хората и перспективата за развитие на резистентност към антихелминти в клинични условия не може да бъде пренебрегвана.
„Едно здраве“ е цялостен, обединяващ подход, който има за цел да балансира и подобри устойчиво здравето на хората, животните и екосистемите. Хелминтите, предавани чрез почвата, може да се разглеждат в контекста на подхода „Едно здраве“, защото пренасянето им е силно зависимо от замърсена среда (почви, чрез напояване с нетретирани отпадъчни води) с инфекциозни яйца/ларви, а гръбначните животни служат като резервоарни гостоприемници и влияят върху риска от предаване на зоонозни паразити на хората. По подобен начин, резистентността към антихелминти може бързо да се разпространи сред хора, животни и околна среда, поради прекомерната им употреба в животновъдството и хуманната медицина, замърсявайки води, почви и растения.
Прегледът на Ng'etich AI et al., 2024 обстойно разглежда употребата на антихелминти за предпазване на животни от паразити и възможната връзка с появата на резистентност при хелминти, предавани чрез почвата. Учените Ng'etich AI et al., 2024 подчертават сходството в използваните антихелминти при хора и животни, и появата на единичен нуклеотиден полиморфизъм, свързан с резистентност при паразитите и в двата случая. Като заключение, учените предлагат цялостни подходи за намаляване употребата на антихелминти, за да се гарантира ефективна употреба на настоящи и бъдещи лекарства, както и здравето на хората, животните и опазването на околната среда.
Целият материал можете да прочетете ТУК