Замърсители по хранителната верига

Начало

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Нововъзникващи микотоксини в хранителната верига: разпространение, въздействие, откриване и контрол

Нововъзникващите микотоксини са група токсични вторични метаболити от плесенни гъби, които не подлежат на рутинен мониторинг, няма наложени законови регулации за тях в храните и фуражите, но представляват сериозен риск за здравето на животни и хора. През последните години интересът към тях нараства рязко поради разпространението им, поради по-честото им откриване, напредъка на аналитичните методи и възможното влияние на изменението на климата върху разпространението им. Съществуват критични пропуски в познанията относно техния биосинтез, токсичност, откриване и ефективни стратегии за контрол. Учени [1] изготвят преглед на научната литература и предоставят задълбочен анализ на избрани нововъзникващи микотоксини по цялата хранителна верига. Те подчертават широкото им разпространение в различни селскостопански продукти и разглеждат подробно токсикологичните им ефекти върху животни и хора. В прегледа се акцентира върху съвременните методи за откриване и идентифициране на токсините в селскостопански продукти и се посочват иновативни стратегии за контрол и евентуална детоксикация. Учените подчертават неотложната необходимост от продължаване на изследванията на нововъзникващите микотоксини, за да се разработят ефективни методи за управление, насочени към защита на здравословното състояние на животни и хора и гарантиране безопасността на храните.

 

  1. Въведение

         Според учените [1], около 25% от земеделските култури в света са засегнати от микотоксини, което представлява широко разпространен проблем. Повечето проучвания фокусират вниманието върху микотоксини като афлатоксини (AF), охратоксини (OT), дезоксиниваленол (DON), фумонизини (FB), зеараленон (ZEN), T-2 и HT-2 токсини, за които има нормативни актове за наличие и дефинирани максимално допустими граници в храни (Регламент (ЕС) 2023/915)[1] и фуражи (Директива 2002/32/ЕО[2] и Препоръка 2006/576/ЕО[3], Препоръка (ЕС) 2026/1801[4])

         Нововъзникващите микотоксини нямат законово установени лимити в храните и фуражите, не се определят рутинно по програмите за наличие на замърсители и за тях няма задължителни регулаторни санкции. Нововъзникващите микотоксини са категория вторични метаболити на определени гъбички, които представляват интерес поради все по-честата им поява, високата степен на замърсяване и потенциалната им токсичност при животни и хора. Появата на тези нови микотоксини може да се дължи на различни фактори – промени в селскостопанските практики, променливост на климата, глобализация на търговията с храни и напредък в аналитичните техники, които позволяват откриването на неизвестни досега съединения. Най-често срещаните и значими нововъзникващи микотоксини са ениатини (ENNs), фузапролиферин (FUS), монилиформин (MON), боверицин (BEA), стеригматоцистин (STC) и токсини от Alternaria, като тенуазонова киселина (TeA), алтернариол (AOH) и алтернариол монометилов етер (AME).

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията от 25 април 2023 година относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1881/2006, OB L 119, 5.5.2023 г., стр. 103–157
[2] Директива 2002/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 7 май 2002 година относно нежеланите вещества в храните за животни (OB L 140, 30.5.2002 г., стр. 10–22)
[3] Proposal for a Regulation of the European Parliament and of the Council on a Community energy-efficiency labelling programme for office equipment (Recast) /* COM/2006/0576 final - COD 2006/0187 */ CELEX номер: 52006PC0576
[4] Препоръка (ЕС) 2026/1801 на Комисията от 24 юли 2026 година относно наличието на деоксиниваленол, зеараленон, охратоксин А, Т-2 токсин и НТ-2 токсин и фумонизини във фуражите, C/2026/5129, (OВ L, 2026/1801, 28.7.2026)