Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Състояние на чревния микробиом на селскостопанските животни и последици за здравето на хората в контекста на „Едно здраве“
Чревният микробиом оказва въздействие върху стомашно-чревния тракт, имунната система и метаболитните функции при различни животински видове и при хората. Дисбиозата[1] представлява нарушение в състава и/или функциите на микробните съобщества и е свързана с възпалителни заболявания на червата и имунно-медиирани стомашно-чревни нарушения (напр. целиакиа, celiac disease[2]). Румънски учени [1] правят преглед на научната литература, който разглежда как чревна дисбиоза, причинена от фуражна дажба и фактори на околната среда при селскостопанските животни и риби, може да се предава по хранителната верига и да повлияе на стомашно-чревното здраве на хората в контекста на подхода „Едно здраве“. Прегледът синтезира актуални проучвания, които разглеждат механизмите на имунна модулация, рисковете от предаване на патогени, резистентни бактерии и гени за антимикробна резистентности и промените в хранителните продукти от животински произход. Нововъзникващи интервенции, като прецизно хранене, употреба на пробиотици и терапии, насочени към подобряване микробиотата на селскостопанските животни, показват потенциал за възстановяване на микробния баланс, въпреки че прилагането на тези открития в клиничната практика остава предизвикателство. Учените посочват, че основното ограничение на настоящите данни е липсата на проучвания, които изчерпателно проследяват посоката от ефектите, причинени от чревна дисбиоза при животните, до въздействие върху здравословното състояние на хората. Този преглед насочва бъдещите изследвания и интервенции към интегриране на перспективите в контекста на „Едно здраве“ за превенция на заболяванията, смекчаване на антимикробната резистентност и дългосрочно поддържане на стомашно-чревното здраве при животни и хора.
- Въведение
Учените [1] посочват, че няма дефиниция за здравословен микробиом поради високата вариабилност в състава му между отделните индивиди и невъзможността да се установи фиксиран набор от микроорганизми като универсален маркер за здраве. Здравословният микробиом се характеризира с микробно разнообразие, което има динамична функционална стабилност, включително метаболизъм на хранителните вещества, имуномодулация и защита срещу патогенна колонизация. Тези показатели, а не наличието или отсъствието на специфични микробиологични таксони, се признават за по-надеждни при характеризиране здравето на червата при животни и хора. Здравословният чревен микробиом играе ключова роля в намаляване на риска и тежестта на стомашно-чревните заболявания чрез поддържане на локалния имунен баланс.
Селскостопанските животни и рибата представляват основен източник на храна за хората, осигурявайки месо, млечни продукти, яйца и рибни продукти. Животните често са изложени на редица стресови фактори – неоптимални условия на отглеждане, неподходящи хранителни суровини, прилагане на антибиотици и неблагоприятни фактори на околната среда. Тези стресови фактори могат да нарушат чревната микробна общност, което води до дисбиоза, нарушена функция на чревната бариера и нарушена метаболитна и имунна функция. Дисбиозата може да предизвика чревно възпаление, което от своя страна да промени микробиологичния състав на хранителните продукти от животински произход. Следователно, такъв микробен дисбаланс има потенциални последици за човешкото здраве чрез хранителната верига, включително предаване на патогени, замърсяване на животински продукти и разпространение на антимикробна резистентност [1].
Целият материал можете да прочетете ТУК