Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Употреба на отработен субстрат от култивиране на гъби като фураж за преживни животни
Постигането на целите на глобалната продоволствена сигурност до 2050 г. изисква приблизително 70% увеличение на селскостопанското производство. Тези цели засилват конкуренцията за суровини между фуражи и храни, и увеличават разходите за конвенционални протеинови добавки за фермерите, отглеждащи преживни животни. Обещаващ подход в контекста на кръговата биоикономика представлява използването на отработен гъбен субстрат (spent mushroom substrate, SMS) – лигноцелулозни остатъци, оставащи след прибирането на реколтата от култивирани гъби. Всяка година в световен мащаб се произвеждат приблизително 85 милиона тона – биомаса, претърпяла частично ензимно разграждане. Този процес води до подобряване на смилаемостта ѝ, в сравнение с други непреработени селскостопански странични продукти. Отработеният гъбен субстрат съдържа нива на суров протеин в диапазона от 80 до 220 g/kg, умерено до високо съдържание на неутрални детергентни фибри[1] (450 – 780 g/kg) и разнообразни минерални вещества. В преглед на научната литература [1] се оценява хранителния състав на субстрата, методите на обработка и въздействието му върху продуктивността на преживните животни. Прегледът обобщава съществуващите доказателства за ползотворна употреба на SMS като алтернативен фуражен ресурс, с цел насърчаване на устойчиви системи за хранене на селскостопански животни.
- Въведение
Отглеждането на преживни животни в съвременните условия е изправено пред редица предизвикателства – увеличено търсене на животински протеини на фона на засилващи се климатични промени, несигурни добиви на суровини за фуражи, недостатъчно пасища. Това поражда необходимостта от прилагане на иновативни подходи при хранене на преживните животни, които са способни да подобрят производителността, без да се прави компромис с екологичната устойчивост или да се допуска конкуренция с хранителните източници за хората. Ограничените селскостопански ресурси за производството на храни, фуражи и горива съживяват интереса към алтернативни фуражи. Идентифицирането на неконкурентни, местни, достъпни фуражни ресурси е крайъгълен камък на стратегиите за подкрепа на устойчивото животновъдство [1].
Страничните продукти от селското стопанство и остатъците от преработката на храни представляват около 1,3 милиарда тона биомаса годишно в световен мащаб, с огромни възможности за намаляване на конвенционалните нужди от фуражи, като същевременно се намаляват тежестите, свързани с обезвреждането на отпадъците. Преживните животни имат уникални храносмилателни способности. Чрез сложни микробни екосистеми и процеси на ферментация в търбуха, става възможно да се образуват хранителни вещества от влакнести материали, които иначе са считани за отпадъци. Тези особености позволяват ефективно рециклиране на ресурси, което е в пълно съответствие с принципите на кръговата биоикономика, насърчаващи продуктивното оползотворяване и интензифициране на агро-индустриалните остатъци за устойчиво развитие [1].