Д-Р Д.ВЕЛИНОВ: ИНФОРМАЦИЯ - Методология и класификация на потенциалните пътища за навлизане на причинители на векторно-предавани заболявания в ЕС, с акцент върху патогени от значение за Р.България
Обзор на научен доклад на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ)
- Методология
Докладът, публикуван от ЕОБХ, цели да идентифицира и структурира потенциалните пътища за навлизане на причинители на 25 подбрани векторно-предавани заболявания в държави членки на Европейския съюз, които до момента са считани за свободни от съответните заболявания.
Разгледани са 12 заболявания, включени в Европейското законодателство за здравеопазване на животните (Регламент (ЕС) 2016/429[1] и Регламент (ЕС) 2020/687[2]) и 13 заболявания, които не фигурират в него, но са подбрани въз основа на критерии за допустимост, както следва:
- Отсъствие или несигурен статус в повече от половината държави членки на ЕС.
- Наличие на компетентни вектори в ЕС.
- Значение за домашните животни и наличие на достатъчно количество данни.
- Наличие на клинични признаци при животни или безсимптомна проява при животни, но тежко заболяване при хора
Докладът е насочен към идентифициране на пътищата за навлизане, а не към количествено определяне или степенуване на риска. Доказателствата са събрани чрез структурирани обзори на научната литература, в допълнение с експертна оценка.
Пътищата са групирани в две основни категории:
- Пътища, свързани с векторите – включват естественото или обусловеното от човешка дейност движение на инфектирани вектори.
- Невекторни пътища – включват движението на инфектирани животни, зародишни продукти или продукти от животински произход.
Приложен е консервативен подход, при който са изключени единствено пътищата, определени като имащи висока степен на сигурност и които са епидемиологично незначими. Също така, резултатите показват, че свързаните с векторите пътища за навлизане се различават спрямо групата на вектора.
При кърлежите единственият значим път за векторно пренасяне е движението на кърлежите, прикрепени към селскостопански, диви или домашни животни.
При патогените предавани от куликоиди (Culicoides), пренасянето чрез въздушни течения представлява основен механизъм за навлизане, като транспортните средства също се считат за значими.
При комарите пренасянето чрез въздушен транспорт е определено като потенциален път за навлизане. За вируса на Западнонилската треска допълнително са включени активният полет, разширяването на ареала на популациите и подпомогнатото от вятъра разпространение.
При механично предаваните патогени потенциалните векторни пътища са ограничени до активното придвижване и пренасянето на къси дистанции на кръвосмучещи мухи чрез вятър. При заразния нодуларен дерматит се разглежда и пасивното транспортиране на възрастни оборни мухи със сухопътни превозни средства.
По отношение на невекторните пътища движението на живи животни представлява потенциален път за навлизане на значима част от патогените в зависимост от епидемиологичното значение на гостоприемника. Зародишните продукти, от своя страна, имат значение само за ограничен брой патогени.
Целият материал можете да прочетете ТУК