Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

Д-Р ДЕНИС ВЕЛИНОВ: ИНФОРМАЦИЯ - Обзор на проект на ЕОБХ (EFSA) относно векторно-предавани заболявания по животните: цели, методология и епизоотичен статус на България (2021–2025 г.)

  1. Въведение
    1 Предистория на проекта

През последните две десетилетия в Европейския съюз се констатира значително засягане от заболявания по животните, предавани чрез членестоноги вектори (т.нар. „векторно–предавани заболявания“ – ВБ). Пример за това са комарите (напр. при заболяването Западнонилска треска), бълхите (напр. при заболяването Заразен нодуларен дерматит), кърлежите (напр. при заболяването Крим – Конго хеморагична треска) и куликоидите (напр. при заболяването Син език).

Скорошните епидемиологични данни показват увеличаване на случаите на векторно – предавани заболявания, както на територията на ЕС (във връзка с разрастването на географския обхват на компетентните вектори), така и в съседни и/или търгуващи с ЕС държави.

През април 2017 г., по искане на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG SANTE), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) публикува научно становище относно 36 ВБ, оценявайки риска от тяхното въвеждане в ЕС чрез движение на добитък или домашни любимци. Това обаче бе счетено за първичен скрининг, изискващ актуализация.

От 2018 г. в законодателството за здравеопазването на животните са включени 12 ВБ, като те са категоризирани с Регламент (ЕС) 2018/1882[1] под различна категоризация в зависимост от спецификата на векторите, както и интервенциите и мерките, предприемани на ниво ЕС.

В този контекст смисълът на проекта се изразява в анализ на епидемиологичната ситуация и оценка на риска за здравето на животните. Научните доклади и съвети се съсредоточават основно върху вероятността за въвеждане на нови за ЕС векторно–предавани заболявания, разпространението им, промени във вирулентността и способност за предаване на тези ВБ, както и върху въздействието на климатичните промени върху горепосочените изменения.

 1.2Задачи, възложени от Комисията

1.2.1 По смисъла на Регламент (ЕО) № 178/2002[2] Комисията изисква от Европейския орган за безопасност на храните научна и техническа помощ, относно следните по-важни аспекти:

  • Предоставяне на картографиране и описание на заболявания, които понастоящем са включени в списъка на Законодателството за здравеопазването на животните на ЕС (Регламент (ЕС) 2016/429 (Европейски съюз, 2016 г.) и Регламент (ЕС) 2020/687), както и заболявания, които не са включени в списъка, но са оценени като имащи потенциална роля в епидемиологичния процес.
  • Предоставяне на картографиране и описание на вече известни и потенциални нови вектори на територията на ЕС, които имат роля в трансмисията на ВБ, обект на изследването.
  • Предоставяне на картографиране и описание на наличните към момента мерки за наблюдение, превенция и контрол за горепосочените ВБ, като това включва и предоставяне на данни относно ефикасността на мерките (репеленти, биоциди, ваксини и др.).
  • Описание на потенциалните пътища за разпространение на заболяванията, включени в списъка на законодателството за здравеопазването на животните и невключените, обект на изследване. Описание се изисква също така, на заболявания които понастоящем не присъстват в ЕС, като при тях ключови са пътищата за навлизане в ЕС, свързани с навлизане на животни, храни от животински произход, растителни материали, превозни средства, фуражи и др.
  • Наблюдение на географското разпространение и потенциалното въздействие на включени и невключени ВБ, които вече циркулират в ЕС, като фокус се поставя върху вирулентността и зоонозния потенциал.
  • Ежегодна актуализация на картографирането.
  • Шестмесечен бюлетин с важни акценти относно възможни промени в разпространението, преносимостта, вирулентността или зоонозния потенциал на включени и невключени ВБ вътре или извън ЕС.

1.2.2 По смисъла на член 29 от Регламент (ЕО) № 178/2002, Комисията изисква научно становище относно риска, свързан с включените ВБ, като фокусът основно пада върху:

  • Оценка на вероятността за навлизане на патогените в държави, считани за свободни от тях, както от държави в ЕС, така и извън.
  • Оценка на степента на разпространение на засегнатите ВБ в държави, считани за свободни от тях.
  • Оценка на икономическото въздействие от въвеждането на патогените и потенциалното им последващо разпространение.
  • Оценка на наличните понастоящем мерки за намаляване на риска от заболяванията, като конкретният фокус пада върху системите за биосигурност и мониторинг.

 

 Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 година за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (OB L 308, 4.12.2018 г., стр. 21—29);

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32018R1882

[2] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB L 31, , pp. 1–24);

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32002R0178