Д-Р ИРЕНА БОГОЕВА: Пестицидни остатъци в храните
Разработката на Световната здравна организация (СЗО/WHO - World Health Organization) ни представя някои проблеми, свързани с глобалната употреба на пестициди и мерките за тяхното безопасно управление.
Ключови факти
- Някои от по-старите и по-евтини пестициди могат да останат с години в почвата и водите. Много от тези химикали са забранени за употреба в селското стопанство в развитите страни, но все още се използват в редица развиващи се страни.
- Пестицидите играят значителна роля в производството на храни. Те защитават културите или увеличават добивите от тях и могат да увеличат броя на случаите, в които дадена култура може да се отглежда на една и съща площ. Това е особено важно в страни, които изпитват недостиг на храна.
- За да защити потребителите на храни от неблагоприятните ефекти на пестицидите, СЗО прави преглед на доказателствата и разработва международно приети максимални граници на остатъчните вещества.
- Пестицидите се използват да защитават културите срещу насекоми, плевели, гъби и други вредители.
- Пестицидите са потенциално токсични за хората и могат да имат както остри, така и хронични ефекти за здравето, в зависимост от количеството и начините, по които човек е изложен на експозиция.
- Хората, които са изправени пред най-големи рискове за здравето от експозиция на пестициди са тези, които влизат в контакт с тях на работа, в дома или градината си
Преглед
В света се използват повече от 1000 пестицида, посредством които да се гарантира, че храните не са повредени или унищожени от вредители. Всеки пестицид има различни свойства и токсикологични ефекти. Редица от по-старите и по-евтини пестициди, като DDT (dichlorodiphenyltrichloroethane) и линдан, могат да останат в почвата и водите в продължение на години. Тези химикали са забранени от страните, подписали Стокхолмската конвенция от 2001 г. - международен договор, който има за цел да премахне или ограничи производството и употребата на устойчиви органични замърсители. Токсичността на даден пестицид зависи от неговата функция и други фактори. Например, инсектицидите са склонни да бъдат по-токсични към хората, от колкото хербицидите. Един и същ химикал може да има различно въздействие при различни дози, т.е. в зависимост от количеството химикал, на което човек е изложен. Токсичността може също да зависи от начина, по който се случва експозицията, като поглъщане, вдишване или директен контакт с кожата. Никой от пестицидите, понастоящем разрешени за употреба и в международната търговия, не е генотоксичен (т.е. да уврежда ДНК, което може да доведе до мутации или рак). Неблагоприятните ефекти от тези пестициди се проявяват само над определено безопасно ниво на експозиция. Когато хората влизат в контакт с големи количества от пестицид, резултатът може да бъде остро отравяне или дългосрочни здравни ефекти, които могат да включват рак или негативни ефекти върху репродукцията.