Д-Р ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Епизоотичната ситуация с акар Tropilaelaps spp.
РЕЗЮМЕ
В настоящата научна информация се представя актуалната епизоотична ситуация, свързана с паразитния акар Tropilaelaps spp., обсъдена по време на заседание на Комитета по растения, животни, храни и фуражи (The Standing Committee on Plants, Animals, Food and Feed, PAFF Committee) , проведено на 15–16 декември 2025 г.
Акарът Tropilaelaps spp. представлява екзотичен паразит за Европейския съюз (ЕС), който към момента не е установен на територията му, но е с висок потенциален риск за здравето на медоносната пчела (Apis mellifera) и устойчивостта на пчеларския сектор.
- ВЪВЕДЕНИЕ
На 15 – 16 декември 2025 г. се провежда заседание на Комитета по растения, животни, храни и фуражи, на което е обсъдена актуалната епизоотологична обстановка, свързана с паразитния акар Tropilaelaps spp., и потенциалния риск от навлизането му на територията на ЕС.[1.]
В рамките на срещата е представена информация от работната група „Добра ветеринарна практика и пчеларство“ (GVPA) към Научната комисия по здраве на пчелите на Международната федерация на пчеларите (Apimondia). Данните предупреждават/сигнализират за разпространение на Tropilaelaps mercedesae в Западна Русия и Кавказкия регион, както и за повишен риск за здравето на пчелните семейства и устойчивостта на пчеларския сектор в съседни на ЕС територии.[2.]
Обсъжданията подчертават, че Tropilaelaps spp. представлява екзотичен паразит за ЕС, който понастоящем не е установен на територията му, но има значителен потенциал за икономическо и екологично въздействие при евентуално навлизане.
II. БИОЛОГИЧНА И ЕПИЗООТОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА TROPILAELAPS
Паразитът Tropilaelaps представлява род акари от семейство Laelapidae, които се размножават в запечатаното пило на пчелите. Към момента са описани четири вида: T. mercedesae, T. clareae, T. koenigerum и T. thaii. От тях T. mercedesae и T. clareae са доказали способността си да се адаптират към европейската медоносна пчела (Apis mellifera).
Цикълът на развитие от яйце до възрастен акар (Фиг. 1) е около една седмица, след което женските акари от новото поколение, заедно с женската, която ги е създала, излизат с излюпващите се пчели и търсят нова възможност за размножаване в други незапечатани килийки. Акарите Tropilaelaps предпочитат търтеевото пило, което може да бъде 100% опаразитено. Преживяемостта на акарите върху възрастните пчели е много кратка (до 2 дни), тъй като те не пробиват кутикулата им и не могат да се хранят с хемолимфа.
Фиг.1. Жизнен цикъл на Tropilaelaps spp. (източник: https://beeaware.org.au/archive-pest/tropilaelaps-2/#ad-image-0)
Акарите Tropilaelaps причиняват смъртта на много пчелни ларви – около 50% (Фиг. 2). Пилото е прошарено, килийките са с перфорирани капачета, а от някои частично се подават трупчетата на умрелите ларви. Много пчели са с изкривени коремчета, със скъсени или липсващи криле, с деформирани или липсващи крачка. Голям брой от засегнатите пчели пълзят около входа на кошера.
Разпространението на Tropilaelaps spp. се осъществява чрез естествени и антропогенни механизми. Основните пътища включват кражба между пчелни семейства и случайно блуждаене на заразени пчели работнички. Акарите могат да преминават и между различни гостоприемници при едновременно посещение на едни и същи цветове от заразени и незаразени пчели. Пчеларските практики, като разделяне на семейства, прехвърляне на пити с пило между кошери и подвижно пчеларство, допринасят съществено за разпространението на паразита. Търговията с пчелни майки също играе значима роля за глобалното разпространение на Tropilaelaps spp.