Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: Биотехнологията като задънен тунел: Онтологична и етична катастрофа във „века на биотехнологиите“
„Животните носят мистерията на единно психологическо присъствие на света. Освен всичко друго, те виждат и чуват, вярват и желаят, помнят и предвиждат, планират и възнамеряват.“ (Том Ригън)
Подчиняването на въплътените субекти на машините е онтологична, феноменологична и етична мерзост. |
Центърът за оценка на риска по хранителната верига представя на вниманието на читателите една статия на независимия учен д-р Зипора Вайсберг (Zipporah Weisberg) – кратка биографична справка е дадена в края на изложението.
В статията авторката говори за присъщата стойност на всяко живо същество независимо от интереса на човека. Говори за това, че в жадната си алчност за добиване на повече блага, човекът безогледно пресича всички етични граници, напълно заличава и опустошава животните, превръщайки ги от отделни, независими и съзнателни същества в бездушни предмети на производство за извличане на ползи и пари, живи въплъщения на машини за производство, печеливши стоки, „робоживотни“, „фармацевтични животни“, „проправя пътя за дизайнерски организми, които са изградени, а не еволюирали.”
Всъщност търговската приложимост е най-определящата характеристика на всички вмешателства в природата на животните.
Биотехнологиите не спират до превръщането на биологичния живот в код – поддържа цикъла, при който нечовешките организми са напълно дематериализирани, повторно материализирани и дематериализирани отново, ad infinitum (до безкрайност). Целта на синтетичната биология, отразяваща целта на самата техника, не е да елиминира напълно материалността, а да я препрограмира така, че да отговаря по-добре на нуждите на производството.
Свеждането на животните до подлежащи на патент изобретения допълнително потвърждава, че сме достигнали катастрофален етап в историята на отношенията между хората и животните. Патентоването на животни „маркира най-ниския статут, предоставен на животните в историята на европейската етика.
Патентованото животното винаги е вече стока без съществуване като автономен субект. Притежателят на патента предявява не само икономически претенции върху животното, нито просто физическа претенция за неговото биологично съществуване, но също и метафизична, каквато никога не е била твърдяна преди в историята на хората и животните.
„Мозъчно-машинните интерфейси“ или (ММИ, англ. BMI) също взривяват решаващи онтологични граници между животни, машини и технологии.
В съвремието биотехнологиите довеждат до ужасяващо изпълнение на „утопичната“ визия на Франсис Бейкън за природата като една гигантска лаборатория, в която „учени-жреци“ се бъркат, както пожелаят – създавайки „светещи в тъмното зайци“, „дизайнерски маймуни“, които светят в зелено под ултравиолетова светлина, прасета с гени на мишка, резус макак, създаден да развива болестта на Хънтингтън, „козата паяк“, джъмбо сьомга, гълъби с микрочипове в мозъците, химерни „биореактори“, „идеални заводи за производство на протеини“, „фабрики за лекарства“, „фармацевтични животни“, безполови прасета, трансгенни котки без алергени, клонинги, „редактирани“ животни с рога, без рога, с козина, без козина и ...
Промените, на които са подложени трансгенните животни, са толкова незабавни, инвазивни и драматични, че животните буквално се разпадат в резултат на това. Биотехнологичните животни страдат от опустошителни деформации, наранявания и заболявания в резултат на драматичната промяна на техния генетичен състав и онтологичната катастрофа, която този процес води със себе си. Много „трансгенни животни често се раждат деформирани и страдат от фатални нарушения на кръвосъсирването, артрит, тумори, стомашни заболявания, бъбречни заболявания, диабет, неспособност да кърмят и да се възпроизвеждат, поведенчески и метаболитни смущения, висока смъртност и синдром на твърде едро потомство.
В този смисъл пък биотехнологиите, които арогантно бъркат и изменят самата генетична същност на животните чрез генетичното „препрограмиране“, освен че причиняват дълбоко физическо страдание, напълно ги унищожават като ги „изтласкват“ отвъд границите на смисленото им съществуване и напълно ги изтриват като субекти, за да служат само като уеднаквени стоки. Това са сигнали за триумфа на вековната война на хората за изтребление срещу животните..
Именно в конфликта между това какво е едно животно в неговата изкривена форма като биогенетична стока и това, което то е или би могло да бъде в своята необезпокоявана форма като субект на смислен живот, лежи невъобразимото физическо и психологическо страдание, което причиняват на животните тези „генетично конструирани лъжи“.
ГМ технологиите се считат за „най-големият фактор, допринасящ за непрекъснатото увеличаване на общия брой процедури върху лабораторни животни.
В ръцете на човека синтетичната биология се превръща в ненаситна власт, използваща природата като производствена платформа и ДНК като суровина. Авторката смята, че са достигнати абсолютните граници на това, което всяко общество, което нарича себе си „цивилизовано“ може да толерира.
Целият материал можете да прочетете ТУК