Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Правим ли достатъчно да спрем следваща пандемия?
„Кризата, причинена от пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, показа колко сме уязвими, както и огромното значение на възстановяването на равновесието между човешката дейност и природата.“ Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК).
Разпространението на Covid-19 като пандемия в световен мащаб причини десетки хиляди смъртни случаи. Без съмнение това е уникално събитие в човешката история. Не защото досега не е имало заразни и тежки болести, а поради скоростта, с която се разпространи по планетата и поради факта, че ограничава приблизително една трета от човечеството до някаква форма на „социално дистанциране“.
Уникалният характер на тази ситуация не прави, по никакъв начин, нейният основен спусък, коронавирусът, непредвиден и необясним агент. Тъй като Световната здравна организация (СЗО) определи Covid-19 като пандемия, много епидемиолози, вирусолози и биолози станаха фокус на обществено внимание, давайки обяснения и мнения относно перспективите за това как ще продължи разпространението. Все още, обаче много слабо са анализирани определящите причини за появата на вирус, който застава на върха на тревожния списък с инфекциозни заболявания: 2009 г. (инфлуенца по свинете – свински грип), 2013 г. Инфлуенца А по птиците субтип H7N9, 2014 г. – Ебола, 2015 г. Инфлуенца А по птиците субтип H5N2, 2016 г. – Zika.
През последните десетилетия се наблюдава една тревожна тенденция – природно огнищни зоонози, чийто резервоар са диви животни, живеещи в определени райони на Африка, Азия, Латинска Америка и Австралия, да напускат техните предели и да предизвикват масови заболявания при хората в преди това благополучни райони, превръщайки се в сериозен проблем за общественото здравеопазване. Причините за това са много и от различен характер и най-важните от тях са: глобалните климатични промени, интензивните търговско-икономически и социални отношения, промените в селскостопанските практики, туризма и др.
Увеличаването на появата на нови зоонози обаче се дължи не толкова на настъпилите еволюционни и биологични промени в човека, колкото на промяна в екологичните му взаимоотношения с другите видове и околната среда. Това е така защото нито един животински вид не обитава така повсеместно планетата и не контактува с толкова много други видове както човекът. В условията на променящата се екологична среда, човекът е изложен на различни патогенни причинители, характерни за животните, към които не притежава естествена невъзприемчивост.