Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Приложение на изкуствения интелект (ИИ) в здравеопазването на животните и ветеринарните науки –рискове и ползи

Центърът за оценка на риска по хранителната верига представя една статия на д-р Раджеш Сингх от Департамента по животновъдство, Бихар, Индия за прилагането на изкуствения интелект в животновъдството и ветеринарните науки, където все повече навлиза прилагането му. Това, обаче, наред с ползите поставя и много спорни въпроси относно рисковете и опасностите, които носи изкуствения интелект.

Какво е изкуствен интелект и приложението му

Изкуственият интелект (ИИ) е концепция в изчислителната (компютърната) наука, която включва създаването на машини, компютърни системи, които да извършват задачи, които могат да бъдат разглеждани като „интелигентни“, т.е. да са способни да изпълняват задачи, които обикновено изискват човешка интелигентност, като визуално възприятие, разпознаване на реч, вземане на решения и превод между езици. Изкуственият интелект при поставяне на задача има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели. По друг начин казано, изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми, както и измерване, и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи с цел тяхното подобряване. Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде описано с достоверна точност, така че да бъде симулирано от машина. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение и подобряване на ИИ чрез обучение, възприемане, планиране, общуване, а също и способността за движение, и управление на движението на обекти с ИИ като коли и други.

Тъй като машините стават все по-усложнени, задачите, считани за изискващи „интелигентност“, често вече се премахват от дефиницията на ИИ, явление, известно като „ИИ ефект”. Например, оптичното разпознаване на символи[1] често се изключва от нещата, считани за ИИ, тъй като вече се е превърнало в рутинна технология за масово потребление. „Ефектът ИИ” възниква, когато наблюдаващите отхвърлят поведението на програмата за изкуствен интелект, като твърдят, че тя всъщност не е истински интелект и не прави нищо интелигентно, а просто механично изчислява.

Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при „игрите“ на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност. Автоматизиран онлайн асистент, осигуряващ обслужване на клиенти на уеб страница, е едно от най-примитивните приложения на изкуствения интелект. Техниките на изкуствения интелект са твърде общи и твърде много, за да бъдат изброени. Една от сферите, в които изкуственият интелект има огромен принос, е в развитието на сензорите на охранителните системи.

През последното десетилетие приложенията на ИИ не само започнаха да навлизат, но и се превръщат в незаменима част от медицинската наука. Едно от ключовите звена на използване на изкуствения интелект в медицината е областта на диагностиката. Когато диагностицирането на заболяване отнема дни, ИИ-програмите вече могат да диагностицират болести автоматично чрез анализ на данни. В резултат на това разработващите ИИ приложения твърдят, че диагностиката ще стане много по-евтина, по-бърза и по-лесна.

Използва се и под формата на клинични програми за вземане на решения, които разпознават модели на медицински усложнения и като системи за събиране на информация, които съдържат обширна медицинска информация за всички минали и настоящи пациенти на болницата. Така събраната информация се анализира от ИИ, за да помогне за създаването на персонализирани лекарства.

Програмите, ориентирани към ИИ, също се използват в областта на откриването на наркотици, тъй като могат да прехвърлят данни, които са твърде сложни за хората. По подобен начин ИИ се оформя, за да стане неотделима част от областта и на ветеринарната наука.

Технологията на ИИ бързо анализира огромни количества данни според набор от инструкции, известни като алгоритми за изпълнение на конкретна задача. Тези задачи обхващат цялата гама, от правене на препоръка за онлайн книга или филм до идентифициране на човек въз основа на чертите на лицето му.

Има нарастващо търсене за разработване и използване на носими устройства, интелигентни камери и други сензори за здравето на животните за домашни любимци и във фермите. Тези устройства генерират огромно количество данни, което повишава потенциала на ИИ, използвайки алгоритми за машинно обучение и анализ в реално време.

Целият материал можете да прочетете ТУК

[1] Оптичното разпознаване на символи (на английски: optical character recognition, OCR) е технология за конвертиране на печатен текст в текстов файл. Тя е широко използвана за въвеждане на печатни данни от хартия или файл, включително от лични документи, фактури, банкови извлечения, компютърни разпечатки, визитки, поща. Това е често срещан метод на запис на печатни текстове, за да може текстът да бъде редактиран с текстов редактор, да се търси в него, да се съхранява по-компактно, да се показва онлайн, както и да се използва в компютърни програми, като автоматизиран превод, конвертиране на текст към говор.