Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ „Някои рискови фактори при транспорт на птици за разпространяване на Инфлуенца А по птиците“
Движенията на живи животни генерират преки контакти (чрез обмен на живи животни) и непреки контакти (чрез транзит на транспортни средства) между фермите, което може да допринесе за разпространението на патогени. Повечето анализи обаче се фокусират единствено върху преките контакти и следователно могат да подценят приноса на непреките контакти чрез транзит на транспортни средства за разпространението на инфекциозни заболявания между фермите.
Секторът за отглеждане на патици за месо (в това число и за втлъстен черен дроб) във Франция много наподобява този в България и поради това смятаме, че скорошното френско проучване „Разкриване на модели на преки и непреки контакти между ферми за патици във Франция и връзката им с епидемията от високопатогенна инфлуенца по птиците (H5N8) през 2016-2017 г.“ [1] дава полезна информация и заключения, валидни и за нашата страна. Още повече, че в България много често се използват едни и същи транспортни средства за превоз на водоплаващи и кокошеви птици.
Френското научно проучване изследва данните за движенията на патици (2016-2018 г.) на една от най-големите транспортни компании, сравнява моделите на директен и непряк контакт между фермите за патици и оценява как тези модели са свързани с френската епидемия от Високопатогенна инфлуенца А по птиците H5N8 (ВПИП; HPAI) през 2016-2017 г. [1]
През 2016 – 2017 г. появата и разпространението на (HPAI) H5N8 в Европа доведе до 1108 огнища при птици, в 21 страни[2]. С повече от 400 засегнати ферми Франция е най-тежко засегнатата страна в Европа поради широкото разпространение на инфекцията от ферма на ферма[3]. Контролните мерки, приложени по време на епидемията, включват умъртвяване на заразените стада, забрани за движение от/до съмнителни ферми и прилагане на защитни и надзорни зони (съответно 3 км и 10 км около заразените ферми) в съответствие с разпоредбите на Франция и Европейския съюз (ЕС)[4]. Тези мерки бяха подсилени три пъти с превантивно умъртвяване на всички птичи стада в рамките на 1 км от заразените ферми и на всички патешки стада в рамките на 3 км от заразените ферми[5]. Тази епидемия доведе до умъртвяването на 6,8 милиона птици и предизвика сериозни смущения в птицевъдната индустрия, причинявайки значителни икономически загуби за местните производители и за целия птицевъден сектор[6]. През 2016 – 2017 г. във Франция 81,6 % от огнищата на H5N8 са във ферми, отглеждащи патици за производство на втлъстен черен дроб (наричани по-нататък патици за угояване), разположени предимно в югозападния регион на страната[7]. Секторът на втлъстен черен дроб включва различни производствени етапи, които се провеждат най-често в различни ферми: отглеждане (еднодневните патета се отглеждат за около три седмици), развъждане (патета на възраст от 1 ден до 3 седмици се отглеждат за около 9 – 12 седмици) и угояване (12-седмични патици се угояват за около 12 дни)[8]. Предишни проучвания показват, че свързаният с търговията транспорт на патици за угояване е изиграл решаваща роля в ранните етапи на епидемията HPAI H5N8[9].
Изследването на тези различни контакти (преки в мрежата за въвеждане на животни – обмен на живи патици – AIN и непреки в транзитната мрежа – транзит на транспортни средства – TN) е ключово за анализиране на техния съответен принос към потенциалното разпространение на патогени във фермите за патици. През последните години многобройни проучвания използват мрежов анализ, за да опишат потенциалното разпространение на патогени и да информират интервенцията за контрол на болестите при различни видове продуктивни животни, включително говеда или дребни преживни животни[10] и домашни птици[11]. Повечето от тези проучвания се фокусират единствено върху прекия контакт между фермите, но някои от тях подчертават потенциалния непряк контакт чрез транзита на замърсени транспортни средства, използвани за придвижване на животни[12].
Целият материал можете да прочетете ТУК