Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: СТАНОВИЩЕ по Пандемично споразумение на СЗО – правно основание по Конституцията на СЗО и обмен на мнения на държавите-членки на ЕС
В Центъра за оценка на риска по хранителната верига разглеждаме, в хода на преговорите, изготвянето на Международния инструмент на Световната здравна организация (СЗО) за превенция, готовност и реакция на пандемии, поради изключителната важност на подобен инструмент и представяме конкретни предложения по текстовете, за които смятаме, че е от изключителна важност да бъдат взети предвид от българското правителство и от представителите на Р. България в хода на изготвяне на този Инструмент.
Последна актуализация по преговорите за приемане на Международен инструмент на СЗО за превенция, готовност и реакция на пандемии
Преговорите по текстовете на Пандемичното споразумение са стигнали до етап, в който се обсъжда правното основание (разпоредбата от Конституцията на Световната здравна организация), на което ще се сключи новото пандемично споразумение.
Също така на 22-ри февруари и 1-ви март са проведени заседания с обмен на мнения на държавите членки на ЕС на експертно ниво и на ниво посланици на държавите членки на ЕС при ООН-Женева с Роланд Дрийс, съпредседател на Международния орган за преговори по Пандемичен инструмент на СЗО (МОП).
Обсъждането бе отлагано към момента поради продължаващите интензивни дискусии между ДЧ по ключови разпоредби по същество на Споразумението, като интелектуална собственост, споделянето на ползи, финансови и бюджетни измерения на споразумението, подкрепата за развиващите се страни за изграждане на капацитет, споделянето на патогени и друга релевантна по време на пандемии информация, управителните органи за контрол на изпълнението. Тези въпроси са понастоящем и предмет на концептуална дискусия на текущата осма сесия (19.02-01.03.) на Международния орган за преговори (МОП), в който ДЧ на ЕС участват координирано, представлявани от Преговарящия за ЕС – ГД „Здраве“.
Предвидено е провеждането на 9-а сесия на МОП, във формат – редакционен комитет по текста на пандемичното споразумение, която ще се проведе в периода 18-29 март 2024 г. На сесията въпросът за правното основание ще бъде повдигнат предвид на очаквания ѝ заключителен характер преди одобряването на текста на 77-та сесия на СЗА (Световната здравна асамблея – върховният орган на СЗО).
Преговарящият за ЕС, на координационните съвещания на ДЧ на ЕС в рамките на МОП 8, сондира мнението на ДЧ на ЕС за евентуална промяна в настоящата позиция на ЕС за сключване на споразумението по чл. 19 от Конституцията на МОП и преминаване към алтернативната разпоредба за сключване на правнообвързващ инструмент на СЗО – чл. 21.
Споразумение, сключено по чл. 19 от Конституцията на СЗО, изисква одобрението на текста на инструмента от СЗА с квалифицирано мнозинство от 2/3. Допълнително, за присъединяването на ДЧ на СЗО към него ще е необходимо изрично волеизявление от тяхна страна (opt-in clause) и прилагането на ратификационна процедура, съгласно националното законодателство. Споразумение по чл. 21 не изисква задължително преминаването през тази процедура, нуждае се от обикновено мнозинство от 1/2, за да бъде одобрено от СЗА и изрично несъгласие (opti out clause), че държавата не желае споразумението да влезе в сила по отношение на нея. Към момента споразумение по чл.19 е Рамковата конвенция за контрол на тютюна, а по чл. 21 – Международните здравни правила на СЗО ( рев. 2005).
Разпоредбата на чл. 19 дава по-голяма прозрачност на процеса на присъединяване на страната към международното споразумение, т.к. осигурява публично и политическо обсъждане посредством преминаването на международния документ през одобрението на националния парламент (бележка: въпреки че по чл. 21 би могло да се приложи същата процедура, ако държавата го предпочете изрично и националното право го позволява/предвижда – например в случаите, когато е водещо за националната преценка на разпоредбата, а същността на инструмента – споразумение по смисъла на Виенската конвенция за правото на договорите). Чл. 19 обаче не предоставя времеви граници за влизането в сила на инструмента, с което намалява шансовете за постигане на универсалното му приложение. Чл. 21 е значително по-гъвкав в това отношение. Необходимостта страната изрично да се произнесе „против“ международно споразумение съдържа психологически момент на отхвърляне на предложено международно сътрудничество, което възпира много ДЧ на СЗО от това да използват тази възможност. Универсалното прилагане на международния инструмент е по-постижимо по чл. 21.
Целият материал можете да прочетете ТУК