Д-Р МИЛЕНА ПАВЛОВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Едно от най-бързо разпространяващите се заболявания в Европа и света - Западнонилска треска
Фигура 1. Цикъл на разпространение на WNV;
Източник: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10303507/; doi:10.3390/v15061230
- Въведение
Вирусът на Западнонилската треска (WNV) е глобално разпространен зоонозен вирус, пренасян от комари, състоящ се от най-малко 9 линии. От тях, линиите 1а и 2 са отговорни за повечето докладвани човешки случаи. Приблизително 80% от случаите при хората се смятат за асимптоматични, а < 1% от случаите могат да развият сериозна форма на заболяването, известно като невроинвазивно заболяване на Западнонилска треска, което може да доведе до енцефалит и смърт. Вирусът на Западнонилската треска се поддържа в сложен ензоотичен цикъл между комари и птици, с >60 вида комари и над 300 вида птици, които са замесени като потенциални вектори и гостоприемници. Птиците са резервоарен гостоприемник на WNV. Инфекцията с вируса на Западен Нил може да има значително отрицателно въздействие върху популациите от птици. Въпреки че хората и другите бозайници, като конете, могат да развият заболяване, което може да бъде фатално, те обикновено не развиват достатъчна виремия, за да допринесат за цикъла на предаване и следователно се считат за крайни гостоприемници („dead-end hosts“). Вирусът на Западнонилската треска (WNV) циркулира на много континенти, включително Африка, Америка, Австралия и Европа. Въпреки напредъка в разбирането на сложната динамика на предаване и екологията му, превенцията и контролът остават предизвикателство. Особено в Европа, вирусът на Западнонилската треска продължава да представлява заплаха за общественото здраве с ежегодни повтарящи се огнища (най-голямото огнище до момента е докладвано през 2018 г.), съвместна циркулация на линии 1 и 2 и появата му извън неговите ендемични региони, в по-северните части на континента. Разбирането на моделите на появата и разпространението на вируса на Западен Нил в Европа може да предостави ценна информация за региони със сравнима екология и родословия и е от ключово значение за опазване на здравето на животните и общественото здраве. Пълният геномен секвентен анализ на вируса може да осигури допълнителни знания за моделите на предаването му и ролята, която генетиката и еволюцията на вируса могат да играят в заболеваемостта и смъртността.
Епидемиологията и предаването на WNV са много сложни и зависят както от абиотични, така и от биотични фактори. Значимите биотични фактори за предаване на WNV включват изобилието и разнообразието на гостоприемника, разпространението на вектора и миграцията на птиците. Сред абиотичните фактори, температурата на околната среда е най-критичният двигател на предаването, но валежите, използването на земята и характеристиките на физическата среда също са важни. Температурата на околната среда определя оцеляването на комарите, темповете на растеж на векторната популация, интервалите между храненията с кръв, както и външния инкубационен период[1], чрез ефекта си върху скоростите на репликация на вируса. Температурата ускорява скоростта на вирусна репликация във векторите, което при взаимодействието между вектор и гостоприемник увеличава продължителността на инфекциозните ухапвания. Сред широк спектър от еко-климатични двигатели, климатичните аномалии, например повишените летни и пролетни температури през последното десетилетие, са преобладаващо най-силните детерминанти на повтарящи се огнища на WNV в Европа.
Целият материал можете да прочетете ТУК