Д-Р МИЛЕНА ПАВЛОВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Шарка по овцете и козите – актуални данни за България
Фигура 1. Шарка по овцете
Източник: https://www.msdvetmanual.com/integumentary-system/pox-diseases/sheeppox-and-goatpox
- Въведение
Селскостопанските животните осигуряват храна и ресурси за световното население от хилядолетия. Болестите по животните могат да имат тежки последици, особено тези, които се отличават с високи нива на заболеваемост или смъртност. Трансграничните болести по животните (TADs) са силно заразни, трансмисивни, епидемични заболявания, с потенциал да се разпространят бързо по целия свят и да причинят значителни социално-икономически последици, свързани с разходи за контрол, превантивни мерки и търговски ограничения. Те могат да застрашат глобалното снабдяване с храни, да намалят наличността на нехранителни животински продукти или да причинят загуба на човешка продуктивност и живот. Към тази група заболявания са и шарката по овцете и шарката по козите.
Шарката по овцете (SPP) и шарката по козите (GTP) са тясно свързани, но все пак различни болести по овцете и козите (Bennet et al., 1944). SPP и GTP се причиняват от овчи поксвирус (SPPV) и кози поксвирус (GTPV), принадлежащи към рода Capripoxvirus (Sharma and Dhanda, 1972; Davies, 1976; Black et al., 1986) от семейство Poxviridae (Murphy et al., 1995). Това са двуверижни ДНК вируси, с обвивка, които показват адаптация към гостоприемника (овце или кози). SPPV и GTPV са неразличими серологично, но молекулярните изследвания разкриват разлики (Black et al., 1986; Gershon and Black, 1988). Някои щамове имат еднаква вирулентност и при двата вида. Може да възникне рекомбинация между овчи и кози щамове, като се произвеждат щамове с междинно предпочитание на гостоприемник, като те показват характеристики както на овчи, така и на кози щамове. Някои щамове могат да предизвикат сериозно заболяване при единия гостоприемник и леки или само локални лезии при другия (Singh et al., 1979). Местните породи овце и кози обикновено са по-малко засегнати. Заболяването не е опасно за хората.
Нито един вид от рода Capripoxvirus не заразява хората, поради което се считат за незоонотични (Babiuk et al., 2008; Essbauer et al., 2010).
Шарката по козите (GTP) е описана подробно във ветеринарни текстове още около 200 г. сл. н. е. и е широко разпространена от ранни времена. Hansen съобщава за GTP през 1879 г. в Норвегия (Rafyi and Ramyar, 1959). Болестта е регистрирана по време на Първата световна война в Македония и става ензоотична през 1926 г., със смъртност от 15% (Blanc et al., 1929).
SPP и GTP са сред най-сериозните инфекциозни заболявания на дребните преживни животни в много части на света (Singh et al., 1979). Болестта нанася значителни щети, изразяващи се в смъртност, намалена продуктивност и по-ниско качество на вълната и кожите. Това е основна пречка за интензивното отглеждане на овце и кози, международната търговия с живи животни и продукти от тях. Близкият и Средният изток, Азия, Северна и Централна Африка са ендемични региони. Вирусът е бил изкоренен от континентална Европа през 20-ти век, въпреки че периодично е имало огнища във Франция (1964 г.), Северна Африка и Италия (1983 г.), и в Гърция (1988 г.). Има съобщения за огнища в Гърция през 90-те години, както и през 2007 и 2017 г. Нови огнища, през 2021 г., са докладвани в Руската федерация. Турция е ендемичен район и постоянно има данни за огнища на шарка по овцете и козите. В периода 2020 – 2024 г. са регистрирани 733 огнища. Последните докладвани огнища са в Испания (2022 г.), Гърция (2023 г.) и България (2023 – 2025 г.). В България шарката по овцете и козите навлиза периодично от 1940 г., с дълги периоди свободни от заболяването, като последните две навлизания са през 2013 г. и сегашната вълна от 2023 г. – 2025 г.
SPP и GTP се характеризират с кожни лезии по цялото тяло, които най-лесно се откриват в неокосмените области на главата, перинеума, слабините, аксилите и млечните жлези. Лезии често се срещат в орофаринкса, белите дробове, храносмилателния тракт и други органи. Степента на заболеваемост и смъртност може да бъде много висока, особено при напълно податливи популации, включително новородени и млади животни. Заболяването е силно инфекциозно и вирусът е устойчив на изсушаване, като остава жизнеспособен в околната среда и в остатъците от крусти за дълго време (Bennet et al., 1944; Singh et al., 1979; Davies, 1981).
SPP и GTP се срещат в обширни пасищни системи в сухите и полусухите зони на Азия и Африка. Движение на животните за паша и водопой, стригане, клане и търговия е свързано със смесването на голям брой животни, което увеличава риска от предаване. Заразените стада могат да бъдат източник на инфекция няколко месеца след възстановяването си.
SPP и GTP са болести, които подлежат на обявяване пред Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH, преди OIE) и Европейската комисия.
През 2022 – 2024 г., в Европейския съюз, са докладвани три огнища на шарка по овцете (SPP) – Испания, България и Гърция, като те са причинили сериозни икономически последици, поради загубата на животни и наложените търговски ограничения.
Вирусните щамове на шарката по овцете могат да се разделят на три основни групи – клейд А1, клейд А2 и клейд А3, като изолатите от последните огнища принадлежат към клейд A2, който включва щамове, исторически циркулиращи в Близкия изток и Северна Африка.