Д-Р МИЛЕНА ПАВЛОВА: Научeн обзор с оценка на риска от разпространение на епизоотична хеморагична болест (EHD) в България
Снимка: Източник Pixabay from Pexels
- ВЪВЕДЕНИЕ
Векторно-преносимите (трансмисивни) заболявания са болести, причинени от патогени, предавани от членестоноги – кърлежи, комари, пясъчни мухи, мокреци, мухи, бълхи и въшки. Векторите са живи организми, които предават активно или пасивно инфекциозни патогени (паразити, бактерии или вируси) от заразено животно на човек или друго животно. Биологичните вектори (комари, кърлежи, мокреци, бълхи и въшки), чрез ухапване (кръвосмучене), поглъщат болестотворни микроорганизми от заразен гостоприемник и по-късно го пренасят на нов гостоприемник, след като патогенът се репликира (намножава) в членестоногото и векторът става инфекциозен – способен е да предава патогена до края на живота си по време на всяко следващо ухапване (кръвосмучене). Механичните вектори (мухи, които не хапят и кръвосмучат) поемат инфекциозния агент чрез външните части на тялото си и го предават чрез физически контакт с новия гостоприемник.
Много от векторно-преносимите заболявания са зоонози (могат да се предават пряко или непряко между животни и хора), като лаймска болест, кърлежов (далекоизточен), Западнонилска треска, Лайшманиоза и Кримско-Конгоанска хеморагична треска. Трансмисивните заболявания представляват повече от 17% от всички инфекциозни заболявания, като причиняват повече от 700 000 смъртни случая годишно. Заболяванията – малария и денга, са инфекции пренасяни от комари, като в световен мащаб причиняват много смъртни случаи. Маларията причинява около 219 милиона случая в света, като са регистрирани повече от 400 000 смъртни случая всяка година. Денга е най-разпространената вирусна инфекция, предавана от комарите Aedes – 3,9 милиарда души в над 129 страни са изложени на риск от заразяване, като са регистрирани около 96 милиона случая с около 40 000 смъртни случая всяка година.
Много векторни болести се считат за възникващи инфекциозни болести, заболявания, които се появяват в популацията за първи път или са съществували и преди, но е започнало бързо нарастване на разпространението (честота и географски обхват). Някои вектори могат да се движат на значителни разстояния. Това може да повлияе на обхвата на предаване на векторните заболявания, като векторите се въвеждат в нови географски области чрез пътуване на хора и международна търговия, движение на животни (добитък, прелетни птици), промяна на земеделски практики или вятъра. Промяна в климатичните условия играе роля за тяхното установяване и устойчивост в нови географски райони.
Причинител
Епизоотичната хеморагична болест се причинява от вирус от семейство Reoviridae, род Orbivirus, като досега са установени осем серотипа. В Япония, през 1959 г. се разпространява вирус, наречен Ibaraki, който е причинил обширно огнище при говедата. Установено е, че вирусът Ibaraki е EHD вирус, серотип-2, като същият продължава да причинява заболяване сред говедата в Далечния изток.
Вирусът на епизоотичната хеморагична болест (EHDV) и вирусът на Син език (BTV) са подобни по своята етиология и предизвикват сходна клинична картина.
Вектори
Вирусът на епизоотичната хеморагична болест се предава от кръвосмучещи насекоми от рода Culicoides. Само куликоидите (мокреците) може да предадат болестта, чрез ухапване на здраво животно, след като преди това са ухапали болно животно. Насекомите-преносители (вектори) и вирусът загиват след настъпването на първата слана (0 - 2° C) огнищата са сезонни и обикновено се появяват в края на лятото или началото на есента, когато куликоидите са в изобилие.