Д-Р ТАТЯНА ИВАНОВА: Оцветители в храните – анализ на регулаторната рамка, текущо състояние, предизвикателства и перспективи
Хранителните оцветители са добавки в храните, за които съществува строга регулация на ниво Европейски съюз (ЕС), както и ясни регламентирани правила в държавите извън Съюза. Оцветителите се добавят с цел да се възстанови първоначалния вид на храната, когато цветът е бил засегнат при преработка, съхранение, опаковане и разпространение, и по този начин е бил нарушен добрият външен вид. Добавят се и с цел оцветяване на безцветен продукт, както и за придаване на по-привлекателен вид на храната.
Съгласно европейското законодателство обозначаването на добавките в храните, включително оцветителите, е с кодови номера, започващи с буквата Е. Всички номера в обхвата от Е 100 до Е 199 са запазени за хранителните оцветители.
Оцветителите могат да се получат по естествен (растения и животни) и синтетичен път. Типични представители на естествените багрила са: куркумин (Е 100), хлорофили (Е 140) и каротини (E 160a). Представителите на синтетичните оцветители са съединения, които обикновено се означават като багрила и се получават по синтетичен път. Най-известните примери от тази категория включват: Тартразин (Е 102) за жълто, Азорубин (Е 122) или Амарант (Е 123) за червено, Брилянтно синьо FCF (Е 133) и Индигокармин (Е 132) за синьо/зелено.
- Приложимо законодателство в областта на оцветителите в храни
- 1.1. Европейски съюз (EС)
На ниво Европейски съюз действа Регламент (ЕО) № 1333/2008[1]. В Приложение I на регламента са дадени определения за различните добавки в т.ч. и на оцветителите в храни.
Приложение II на същия регламент касае списъка с допустимите добавки и условията на тяхната употреба в храните, като допустимостта на добавките е определена по категория на хранителния продукт, наименование и Е-номер на добавката, максимално ниво (mg/l или mg/kg), ограничения или изключения, ако има такива.
В чл. 11, п. 3 на регламента е посочено правилото, че максималните количества на добавките в храните, установени в Приложение II, се прилагат за храни във вида, в който се продават. Изключение от това изискване има при оцветителите, като е регламентирано, че максималните количества от оцветителите, установени в Приложение II, се прилагат за оцветяващото вещество, съдържащо се в оцветяващия препарат, а не в храната. (чл. 11, п. 4 на регламента).
Включването на конкретна добавка в списъка на Приложение II става при спазване на правилата, посочени в Регламент (ЕО) № 1331/2008[2], който разписва общата разрешителна процедура и за актуализация на общностния списък на добавките в храни, която процедура може да бъде започната по инициатива на Комисията или при постъпване на конкретно заявление както от държава членка, така и от заинтересованата страна. За всеки отделен случай Комисията изисква становището на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA/ЕОБХ).
Списъкът с добавките подлежи на непрекъсната актуализация, с добавяне или изваждане на вещество, както и добавяне, отпадане или изменения на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на дадено вещество в общностния списък. Регламентът дава право на Европейската комисия да прекрати общата процедура на всеки етап и да реши да не извършва планирана актуализация ако прецени, че тази актуализация не е оправдана. Комисията взема под внимание становищата на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ, EFSA) и на държавите членки, всякакви приложими разпоредби на общностното право, както и други основателни фактори, които имат отношение към разглеждания въпрос. Новата оценка или актуализираната оценки на EFSA за конкретен оцветител или за нова употреба на разрешен такъв са в основата на бъдещи промени на Регламент (ЕО) № 1333/2008.
В Приложение V на регламента е посочен списък на оцветителите, регламентирани в чл. 24 на същия документ[3], при които етикетирането на храните изисква допълнителна информация.
Изискванията за обявяване на добавките в храни на етикета на хранителния продукт са регламентирани с Регламент (ЕО) № 1169/2011[4], където е посочено, че трябва да бъдат обозначени с наименованието на въпросната категория, последвано от конкретното им наименование, или по целесъобразност, от E-номер.
Целият материал можете да прочетете ТУК