Д-Р Т.ИВАНОВА, Д-Р М.ВАСИЛЕВА: АНАЛИЗ: Жълтият брашнен червей и други насекоми – представители на категорията „нови храни“
Съществуваща правна рамка, проведени проучвания и опасности, настроения в обществото и необходимост от някои промени в националното законодателство
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) направи обстоен анализ на българското законодателство по отношение на храните от насекоми като Нови храни (Novel foods) и установи редица пропуски, които са изброени в приложения към настоящото писмо Анализ.
Основните заключения от анализа на пропуските в националното законодателство са, че в двете специализирани наредби – Наредба № 14/2021 г. за хигиената на храните[1] и Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните[2] липсват регламентирани нормативни изисквания към новите храни по отношение на процеса на дистрибуция и тяхното етикетиране, което е обект на официалния контрол.
В Закона за храните липсват текстове, съгласно които при установяване на нарушения по отношение на етикетирането на новите храни да се наложи и съответната санкция. Пример в тази връзка е изискването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/169[3] за задължително изписване на етикета на допълнителна информация, съпровождаща съставка на храната „замразени, сушени или прахообразни форми на жълти брашнени червеи (ларви на Tenebrio molitor)“. Това означава, че в европейското законодателство е налице изискване за задължително изписване на информация за същността на продукта и отличаването му от традиционната храна, както и отбелязването на възможни алергични реакции. В същото време в националното законодателство липсва правна норма по отношение етикетирането на новите храни и няма предвидена санкция при установено нарушение.
Също така Центърът за оценка на риска по хранителната верига разгледа подробно:
- нагласите на обществото, които остават отрицателни до отвращение, включително културни и религиозни ограничения и опасностите за традиционните български храни и начин на хранене,
- маркетинговите стратегии, с които се налагат храните от насекоми,
- културните и религиозните ограничения,
- положителните екологични ползи, които остават спорни и
- рисковите фактори, които храните от насекоми и влагането им в други храни създават в хранителната верига, а от там и за здравето на потребителите, и най-вече за здравето на децата.
Насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически опасности, които могат да бъдат вредни за здравето на потребителите. Основните рискове за безопасността на храните, а от там и здравето на хората, които трябва да се имат предвид, са замърсяването на храната от насекоми с биологични агенти (бактериални, вирусни, гъбични, паразитни), химически замърсители (пестициди, токсични метали, забавители на горенето), антимикробната резистентност, антихранителните вещества и др.
Идентифицирахме 16 рискови фактора, сред които най-сериозни опасения за здравето на потребителите и децата създават алергенността, антихранителните вещества и липсата на каквито и да било данни за кумулативните ефекти от дългосрочната експозиция на храни от насекоми.
Наличието на антихранителни вещества в насекомите при консумация повлияят бионаличността на хранителнитe вещества, като действат като хелатори, свързвайки се с някои протеини, минерали и мазнини, и следователно пречат на тяхното усвояване. Например, фитати и оксалати, които са хелатообразуващи, намаляват усвояването на минерали като калций, цинк, манган, желязо и магнезий. Освен това при продължително поглъщане може да се промени нормалната флора на чревния тракт, което може да доведе до растеж на резистентни патогени
Хитинът, като антихранително вещество, което не се смила в човешкото тяло (храносмилателните ензими за хитин не са активни при бялата раса) неблагоприятно повлиява метаболизма и бионаличността на мазнините и някои основни мастноразтворими витамини (с изключително важно значение за здравето) и минерали. Това води до значително понижени нива на серумен витамин А и Е, чернодробен витамин Е и серумен холестерол и триглицериди, значително намален процент на усвоените мазнини, което показва, че се предизвиква хранителен недоимък. Изчерпването на витамин Е при хората впоследствие се свързва с анемия, прекъсване на нормалния растеж, намалени реакции към инфекция и опасения за бременността. Тежкият дефицит на витамин А води до нарушаване на нормалната тъканна функция и е свързан с детска слепота, анемия и депресивни реакции към инфекция, а по време на тежка инфекция може да доведе до смърт. Наличната литература за дефицити при хора предполага, че намаленията на витамин А и Е може да са пагубни с течение на времето.
Ако в бъдеще пазарът се развие и ядливите насекоми станат реалност по рафтовете в нашите магазини, вложени в множество от ежедневно консумираните храни, рискът за здравето от прилагането на диета, която никой на планетата не е ял досега, ще бъде безпрецедентен, непредвидим.
На основание установените пропуски в законодателството и рисковите фактори, Центърът за оценка на риска по хранителната верига предлага да бъдат направени съответните промени в националното законодателство по отношение на новите храни, на основа на принципа на предпазливостта:
- ясно, четливо етикетиране, с достатъчно голям шрифт със сигнален цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;
- в допълнение на етикета – поставяне на картинка на насекомо върху опаковката, достатъчно големи и в ярък цвят;
- предлагането им в магазинната мрежа на отделни щандове с ясно обозначение;
- предлагането в заведения за обществено хранене на храни с вложени добавки от насекоми (хляб, макаронени изделия, паста, тесто за пици и др.) – следва изрично в менюто това да е описано със сигнален цвят;
- забрана за влагане на насекоми в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, училищата, обекти за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения и на организирани мероприятия за деца и ученици.
- да се въведе забрана за влагане на насекоми в хляба, сиренето и баницата – като най-често консумираните и традиционни български храни.
Храната винаги е била вид код за самоопределяне на общността през хилядолетната история на човечеството. По тази причина чужденците, когато описват своите приключения из чуждите земи, никога не пропускат да разкажат за храната на „другите“. Различията между културите най-отчетливо присъстват на трапезата.
Въвеждането на насекоми в храната на хората би нанесло непоправима вреда на хранителните традиции в България, а тези традиции са ни поддържали в продължение на неизброими хилядолетия, предизвиквали са интереса и възхищението у други народи, като доскоро нашата страна се славеше с много голям брой столетници.
Още повече, претенциите, с които се налагат насекомите в храненето на европееца и основното им предимство, че уж са по-екологични и щадящи природата, не е потвърдено от проучванията, което заедно с риска от патогени и възможни алергии, кумулативния ефект при консумацията на многобройните потенциални храни, в които могат да бъдат вложени, неясните вреди върху здравето при продължителна консумация, снижаването на производство на торове и отношението, достигащото до откровено отвращение у хората, правят идеята за широко разпространение на ентомофагията несъстоятелна и граничеща с абсурда.
Целият материал можете да прочетете ТУК