Д-р Ирена Богоева: Пестициди и човешко здраве–Оценка на риска
Оценката на риска от влиянието на пестициди върху човешкото здраве е един не лесен и особено прецизен процес, поради разликата в продължителността и нивата на експозиция, вида на пестицидите (по отношение на токсичността), смесите или коктейлите, използвани на полето и географските и метеорологични характеристики на земеделската площ, където са приложени пестициди. Такива разлики се отнасят главно за хора, които приготвят смеси на полето, които пръскат с пестициди и също за населението, което живее в близост до третираните площи или съоръжения за съхранение на пестициди, оранжерии или отворени полета. Следователно, като се има пред вид, че рискът за човешкото здраве е функция на токсичността и експозицията от пестициди, се очаква по-голям риск да възникне от високото излагане на умерено токсичен пестицид, отколкото от кратко излагане на силно токсичен пестицид. Въпреки това, дали хранителната експозиция на общото население от пестицидни остатъци, намерени в храни и питейна вода, представлява или не е потенциална заплаха за човешкото здраве, все още е обект на големи научни противоречия.
Независимо от трудностите при оценката на риска за човешкото здраве от употреба на пестициди, разрешаването на продажба на пестициди в Европа понастоящем, изисква данни за потенциалния отрицателен ефект на активните вещества върху човешкото здраве. Тези данни обикновено са получени вследствие на редица изпитвания с животни, фокусирани върху напр. модели на метаболизъм, остра токсичност, суб-хронична или суб-остра токсичност, хронична токсичност, канцерогенност, генотоксичност, тератогенност, проучвания на поколенията и също, изпитвания за дразнене, с използване на плъхове като модел на бозайници или, в някои случаи, кучета и зайци. Респективните изисквания относно изпитванията за токсичност за оценка на риска за човешкото здраве, са:
(1) тест за остра токсичност, който оценява ефекта от краткосрочната експозиция от единична доза от пестицид (орална, дермална и инхалационна експозиция, дразнене на кожата и очите, кожна сенсибилизация, невротоксичност);
(2) тест за субхронична токсичност, който оценява ефекта от междинна, повтаряща се експозиция, (орална, дермална, инхалационна, увреждане на нервната система) за по-дълъг период от време (30–90 дни);
(3) тест за хронична токсичност, който оценява ефекта от дългосрочна, повтаряща се експозиция, продължаваща през по-голямата част от живота на изпитваното животно, и предназначена да определи ефекта от пестицидни продукти, след продължителна и повтаряща се експозиция (напр. хронични ракови и неракови ефекти);
(4) тестове върху развитието и репродукцията, които оценяват всички потенциални ефекти за плода на изложена на експозиция бременна жена (напр. родилни ефекти) и как експозицията от пестициди може да повлияе способността на тестовото животно да се репродуцира успешно;
(5) тест за мутагенност, който оценява потенциала на пестицида да повлияе на генетичните компоненти на клетката; и
(6) тест за хормонални нарушения, който измерва потенциала на пестицидите да разрушават ендокринната система (която се състои от набор от жлези и хормони, които те произвеждат, които регулират развитието, растежа, размножаването и поведението на животните и хората).
Изискват се експерименти относно остра токсичност, за изчисляване на средната летална доза (LD50), която е количеството пестицид, необходимо, за да убие половината от тестваните животни, когато навлиза в тялото по определен начин. Например, ако веществото е погълнато, цифрата означава орална LD50, а ако е абсорбирана през кожата, това е дермална LD50. В добавка, острата инхалационна летална концентрация (LC50), която е концентрацията на пестицида, необходима да убие половината от изложените (за 4 часа) тествани животни с пестицида, също се изчислява. Стойностите на леталните концентрации се използват, когато начинът на постъпване е чрез вдишване или прием чрез питейна вода (различни от орално, дермално и др.).
Оралната LD50 е обикновено по-ниска от дермалната LD50, тъй като пестицидите могат да навлязат в кръвоносната система по-лесно чрез стомаха, отколкото през кожата. Трябва да бъде отбелязано, че стойностите на LD50, определени съгласно класификацията на Световната здравна организация (World Health Organization – WHO) са за активни съставкии, където тези LD50 стойности трябва да бъдат модифицирани, за да се вземе пред вид концентрацията на действително използваната пестицидна формулация. Това е защото реалната токсичност на търговския пестициден продукт е значително засегната от формулацията. Например, високо токсичните пестициди стават още по-токсични, когато са формулирани като емулсионен концентрат, отколкото като микрокапсулна суспензия. Това е защото количеството на токсичните активни съставки по време на прилагането от емулсионен концентрат е много по-високо, в сравнение с това, от микрокапсулни суспензии. В добавка, емулсионният концентрат е по-токсичен, отколкото микрокапсулната суспензия, защото много често включва токсични органични разтворители. Също така, токсичността на течната формулация обикновено е много по-висока от тази на респективната твърда формулация, тъй като е по-трудно за твърдата да премине през кожата.
Дългосрочните проучвания чрез излагане на тестови животни на различни дози от пестициди, позволява дефинирането на референтна точка, под която не се наблюдава негативен здравен ефект. Тази доза (референтна точка), известна като „ниво, при което не се наблюдава неблагоприятен ефект“ (No Observed Adverse Effect Level – NOAEL или No Observed Effect Level - NOEL), се използва за изчисляване на „приемлив дневен прием“ (acceptable daily intake - ADI) за хора, което се дефинира като количеството химикали, което може да бъде консумирано всеки ден, в продължение на целия живот, без да има съществена вреда за здравето.
Острата референтна доза (Acute Reference Dose - ARfD) се изчислява за случаи, когато хората приемат много по-високи нива от пестициди, отколкото е ADI, в резултат на еднократно консумиране на определени хранителни продукти, замърсени с пестициди. Стойността на ARfD е базирана на най-ниския NOAEL, но се коригира чрез подходящ коефициент на несигурност.
За хора, които работят редовно с пестициди е изчислено „приемливо ниво на експозиция за оператори“ (Acceptable Operator Exposure Level - AOEL) на база на проучвания на краткосрочна токсичност, свързани с оралния прием на пестициди.
Пестицидите са допълнително класифицирани, съгласно принципите на Международната агенция за проучване на рака (International Agency for Research on Cancer - IARC) (често цитирана като IARC класификация). Класификацията на пестицидите в тази категория отразява силата на доказателствата, получени вследствие на епидемиологични проучвания при хора, от експерименти с животни и други уместни данни. Даден пестицид се класифицира в тази категория, когато са налице достатъчно доказателства за канцерогенност при хора. По изключение, даден пестицид може да бъде поставен в тази категория, когато доказателствата за канцерогенност при хора са по-малко от достатъчно, но има достатъчно доказателства за канцерогенност при експериментални животни и силни доказателства, при изложени на експозиция хора, че пестицидът действа чрез съответния механизъм на канцерогенност.
Според класификацията на IARC, даден пестицид е поставен в група 1 ако е доказан канцероген за хора; в група 2A, ако е вероятно канцерогенен за хора (когато са налични ограничени доказателства за канцерогенност при хора и достатъчно доказателства за канцерогенност при опитни животни); в група 2B, ако е възможен канцероген за хора (напр. ограничени доказателства за канцерогенност при хора и по-малко от достатъчно доказателства при опитни животни); в група 3, ако не може да бъде класифициран по отношение на неговата канцерогенност за хора (неадекватни доказателства за канцерогенност при хора и неадекватни или ограничени доказателства при експериментални животни); и група 4, ако вероятно не е канцерогенен за хора.
Резултатите от характеризиране на токсичността (въз основа на базите данни на IARC, WHO, Агенцията за защита на околната среда на САЩ (Environmental protection agency- EPA) и др.) показват, че голяма част сред разрешените в Европа активни вещества на пестициди (в т.ч. фунгициди, хербициди и инсектициди) са свързани с поне един здравен ефект (напр. канцерогенност, ендокринни нарушения, токсичност на репродукцията и развитието, остра токсичност, мутагенност, и пр.).
Тези факти показват, че използваните критерии и методът за тяхното прилагане за оценка на неблагоприятното въздействие на пестицидите върху човешкото здраве, водят до различно характеризиране на вече одобрени пестициди в Европа и биха могли да повлияят на одобрението на нови съединения, които ще бъдат разработени в близко бъдеще.
Направените констатации трябва да се тълкуват с особено внимание от лицата, вземащи решения, защото те не са резултат от причинно – контролни проучвания при хора, но са вследствие токсикологични изследвания при експериментални животни (плъхове, кучета и зайци) и в някои случаи от епидемиологични проучвания (здравни ефекти, вследствие експозиция на хора на ниски концентрации от пестициди, за твърде дълго време, свързано с висока несигурност при оценката на съответния модел на експозиция на хора.
Фактът, че много голям брой от най-токсичните активни вещества е бил изтеглен в Европа през последните години предполага, че резултатите от епидемиологичните проучвания (в които забранените в момента токсични активни вещества са повлияли на резултата) трябва да се тълкуват с особено внимание, особено за заключенията относно сегашното въздействие на пестицидите върху здравето. Също така, опасенията на някои учени в Европа, относно негативните ефекти от някои одобрени пестициди, трябва да бъдат взети под внимание от създателите на политиката по отношение на употребата на пестициди.
Източник: Christos A. Damalas, Ilias G. Eleftherohorinos. Pesticide Exposure, Safety Issues, and Risk Assessment Indicators. Int. J. Environ. Res. Public Health 2011, 8(5), 1402-1419;https://doi.org/10.3390/ijerph8051402
Други информации в областта на пестицидите и тяхното влияние могат да бъдат намерени на интернет страницата на ЦОРХВ: http://corhv.government.bg/?cat=29
Изготвил: Д-р Ирена Богоева нач. отдел ЗРХЗХ, дирекция ОРХВ
