Д-р Ирена Богоева: Преглед на доказателствата за фонова смъртност при пчелите
Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) е завършил цялостен анализ на наличните научни доказателства за смъртността на пчелите, като част от текущия си преглед на насоките за оценка на рисковете за пчелите от пестициди. Публикуваният доклад се основава на най-голямата извършвана някога систематизирана колекция от доказателства за смъртността при пчелите, която обхваща трите пчелни групи – медоносни пчели, земни пчели (бомбуси) и самотни пчели (solitary beе) . Докладът има за цел да укрепи съществуващите знания чрез възприемане на по-систематичен подход от досега използвания и разширяване на обхвата на анализа отвъд смъртността при пчелите, събиращи храна.
След консултации и работни срещи с участието на управляващи риска от държавите членки (ДЧ) и Европейската комисия, работната група на EFSA също е предложила четири възможни подхода за определяне на целите за специфична защита, които да бъдат използвани при прегледа на насоките. Сега управляващите риска ще решат кой подход трябва да се използва от EFSA, т.е. да се определи какво трябва да бъде защитено и до каква степен.
През 2013 год., EFSA е приел ръководен документ (насоки) за оценка на риска за пчелите, свързан с продукти за растителна защита (Apis mellifera, Bombus spp. и самотни пчели) (EFSA, 2013), който досега не е бил напълно въведен, поради липса на консенсус между ДЧ.
През март, 2019 год., Европейската комисия (ЕК) е поискала от EFSA да преразгледа своя ръководен документ. Това преразглеждане трябва да се фокусира върху няколко аспекта, за които може да има налични нови научни доказателства.
Фоновата смъртност при пчелите е спомената от Панела по продукти за растителна защита към EFSA (2012) като еталон за оценка на силата на ефекта от експозиция на пестициди, в контекста на определяне на цели за специфична защита. С оглед да се калибрира подходяща прагова стойност за главния обект на защита (сила на семейството и изобилие на популацията) е било необходимо да се намери информация за фоновата смъртност при пчелите, събиращи храна, в природни условия.
Формулирането на проблема е направено оперативно, чрез определянето на осем различни въпроса за оценка:
● 1а: Каква е фоновата смъртност поради всички причини , изразена като дневен процент от възрастните медоносни пчели в Европейския съюз (ЕС) по време на активния период?
● 1б: Каква е фоновата смъртност поради всички причини на възрастните медоносни пчели в ЕС по време на неактивния период (зимна латентност)?
● 2а: Каква е фоновата смъртност поради всички причини, изразена като дневен процент от възрастните земни пчели в ЕС, по време на активния социален период?
● 2б: Каква е фоновата смъртност поради всички причини, изразена като дневен процент от възрастните земни пчели - майки в ЕС, по време на активния самотен период?
● 2с: Каква е фоновата смъртност поради всички причини, изразена като дневен процент от възрастните земни пчели - майки в ЕС, по време на неактивния период (зимна латентност)?
● 3а: Каква е фоновата смъртност поради всички причини на възрастните самотни пчели в ЕС по време на активния период?
● 3б: Каква е фоновата смъртност поради всички причини на възрастните самотни пчели в ЕС през зимата?
● 4: Каква е смртността поради специфични пчеларски практики, изразена като процент от цялото семейство при възрастни медоносни пчели в ЕС?
Преглед на методологията
Възприети са два различни подхода за решаване на въпросите за оценка. Извършен е систематичен преглед на литературата, с цел повишаване на прозрачността в процеса на събиране, оценка и екстракция, и синтезиране на съответните данни за разглеждане на всеки от осемте въпроса за оценка. Въз основа на литературния обхват, EFSA е счел, че наличната литература предоставя оскъдна информация за прякото въздействие на пчеларските практики върху управляваната смъртност при пчелите. Поради това, за по-нататъшно проучване на въпрос 4 е събрана информация чрез проучване, изпратено до пчеларите в няколко европейски държави.
Резултати
Медоносни пчели
Наличният набор от данни за медоносните пчели е достатъчно голям, за да могат да се направят стабилни заключения, поне по отношение на дневната смъртност. Резултатите от анализа подчертават важни различия в нивата на фонова смъртност между кастите и ролите на пчелите в семейството. Анализът за медоносни пчели–работнички е представен поотделно за данни, събрани за пчели–работнички, данни за пчели в кошера (т.е. такива, които все още не са напуснали кошера, за да събират храна), и трета група, която включва събраните данни за пчелите–работнички като цяло, независимо от тяхната роля.
Както се очаква, медоносните пчели, които събират храна представляват най-високите дневни нива на смъртност, със стойности винаги над 5% и средни стойности около 10-12%. Всички налични нива на смъртност за медоносните пчели, събиращи храна, са базирани върху измервания на обхвата на полета (т.е. времето между възрастта на първото събиране на храна и възрастта на смъртта).
Пчелите в кошера представляват най-малкият набор от данни; дневните нива на смъртност са в диапазона на 3.7-6.3%. Наборът от данни общо за медоносните пчели–работнички (покриващ всички роли и фази) е бил най-богатият, поради което е възможно извършването на по-задълбочен анализ. Дневните нива на смъртност са били, както се очаква, по-ниски от тези, установени при пчелите, събиращи храна. Променливостта на данните вероятно се дължи на различните експериментални условия, но като цяло е ясно подчертано разпределение, със средни стойности на дневните нива на смъртност около 3.5-4.0%. Също така, за подгрупа от проучвания, проведени в Централна Европа, е регистриран доста ясен сезонен модел, с нарастващи нива на смъртност от пролетта до лятото.
Пилото на медоносните пчели представя дневна смъртност, подобна на тази на пчелите, събиращи храна, през лятото (7-10%), но по-ниски стойности през пролетта и есента. Смъртността, регистрирана през зимния (неактивен) период е била много променлива. За ограничена подгрупа от проучвания, може да се изчисли дневна смъртност, която е значително по-ниска, отколкото през активния период. Изчислените стойности са били обикновено под 1%, със средна стойност около 0.35%.
Литературните данни относно влиянието на пчеларските практики върху смъртността на пчелите са ограничени до: (i) прилагането на някои ветеринарни продукти срещу акарите Varroa; и (ii) практиката за преместване на кошерите. И за двете, въздействието върху смъртността на възрастните пчели, в много случаи изглежда много ограничено, въпреки някои редки примери, когато е задействано увеличение на дневната смъртност. Информацията относно преместването на кошери е била достатъчна, за да се каже, че тези ефекти са много ограничени във времето (обикновено един ден след преместването), докато за ветеринарните продукти такова времево измерение не е напълно проучено, в редките случаи, когато е наблюдаван ефект. Тези констатации до известна степен са в съответствие с резултатите от проучването, въпреки някои ограничения по отношение на зоналното равновесие (ниска степен на отговор от южната зона). Проучването цели да оцени ефекта от 20 общоприети пчеларски практики, чрез кондензиране на информацията относно: (i) степента на приложение на продукти (процент на пчеларите, извършващи практиката); (ii) честотата на прилагане; (iii) честотата на нередовни събития (т.е > 100 регистрирани мъртви пчели) във връзка с прилагането; и (iv) процентната смъртност на пчели по време на нередовни събития. Основният резултат е, че смъртността на пчелите, свързана с обичайните пчеларски практики, е ниска с оценка на смъртността на пчелите под 1%. Само две практики са показали по-високи резултати: „Отваряне на кошера“ и „Опушване на пчелите“. Докато първата практика има високи процент на приложение (91%) и честота (17 пъти на сезон), то втората практика има висока смъртност при нередовни събития (16%).
Бомбуси
Наборът от данни за земните пчели е значително по-малък от този за медоносните. Хетерогенната типология на данните е довела до много разпръсната информация, събрана за малко видове. Следователно, твърди заключения не могат да бъдат направени. Независимо от това, данните вероятно са били достатъчни за дефиниране на правдоподобен обхват на дневните нива на фонова смъртност и да се предоставят някои индикации за различия между видовете. Bombus terrestris представя най-ниските стойности на дневна смъртност (средно около 2%), докато други видове (B. pascuorum, B. lucorum, и B. lapidarius) са представили по-хомогенно разпределение, с общо по-високи стойности (средно около 6%). Дневната смъртност от 4,4%, установена от EFSA (2013) за B. Terrestris съответства приблизително на 90-ия персентил от получените стойности. От друга страна, същите стойности не изглеждат твърде консервативни за другите видове, съответстващи на 15-тия персентил на съответното ниво на разпространение на смъртността. Налична е само една препратка, която предоставя информация за смъртността на пчелните майки по време на самотния активен период. Такава смъртност е била 27% за B. hortorum и 35% и B. ruderatus. Поради липса на по-точни индикации за времето, изчисляването на нивото на дневната смъртност не е било възможно. Подобно, намерена е само една подходяща препратка, която да предоставя информация относно смъртността на пчели майки при бомбусите по време на неактивния период (зима). Средната стойност на презимуването е била 44.6% (т.е. смъртност 55.4%). И тука също, поради липса на по-точни индикации за времето, изчисляването на нивото на дневната смъртност не е било възможно.
Самотни пчели
Що се отнася до земните пчели (Bombus spp.), наборът от данни за самотните пчели е бил значително по-малък и с по-разсеяни стойности, от този за медоносните. Представени са данни за четири вида, три от които принадлежат към семейство Megachilidae (Osmia rufa, Osmia cornuta, и Megachile rotundata) и един (Lasioglossum fratellum), принадлежащ към семейство Halictidae. Въпреки, че са забелязани различия между отделните видове, не може да бъде идентифициран ясен модел при разпределението на данните. Дневната степен на смъртност от 5% представено от EFSA (2013) изглежда в съответствие с главната тенденция, наблюдавана в този преглед, т.е. 5% е близо до средната стойност за всички видове. Не са намерени много данни за представяне на презимуването на самотните видове пчели, които хибернират като възрастни. Намерени са само три публикации, съобщаващи този вид информация. Общата зимна смъртност за Lasioglossum fratellum, базирана върху много ограничен брой пчели, е установена на 29%. Общата зимна смъртност за Osmia cornuta е варирала между 13.6% и 34.7%. Не е било възможно да се извлекат стойности за ниво на дневна смъртност от никое от наличните проучвания.
Заключение
Настоящият преглед на EFSA представя най-голямата систематична колекция от доказателства в областта на фоновата смъртност при пчелите досега. Като такъв, той дава най-солидната основа за преглед на това явление за три групи пчели (медоносни пчели, земни пчели/бомбуси и самотни пчели) в ЕС. Отчетените диапазони, оценки и разпределения ще подпомогнат преразглеждането на ръководния документ на EFSA (2013).
Други информации в областта на пестицидите и тяхното влияние могат да бъдат намерени на интернет страницата на ЦОРХВ: http://corhv.government.bg/?cat=29
Изготвил: Д-р Ирена Богоева нач. отдел ЗРХЗХ, дирекция ОРХВ
