Д-р Марина Загорова: Оценка на риска при наличие на гликоалкалоиди във фуражи и храни – картофи и продукти от тях
НАУЧНО СТАНОВИЩЕ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ОРГАН ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
РЕЗЮМЕ
По искане от Европейската комисия (ЕК), Панелът CONTAM (замърсители) към Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ / EFSA) е изготвил научно становище за здравните рискове при животни и хора поради наличие на гликоалкалоиди (GA / α‐solanine and α‐chaconine) във фуражи и храни, като оценката обхваща ядливите части на картофи, червени и сини домати/патладжани.
При хора, GAs в картофи причиняват остри отравяния. При средно тежки случаи, отравянията се проявяват със стомашно-чревна симптоматика – гадене, повръщане и диария. Най-ниското ниво, при което се отчита неблагоприятен ефект (LOAEL) за сумата от налични в картофи GAs / kg телесна маса на ден е 1 mg, която стойност Панелът CONTAM посочва като референтна точка за характеризиране на риска при остра експозиция.
Липсата на доказателства за нежелани здравни ефекти при хронична експозиция (в резултат от многократен или дългосрочен прием) на гликоалкалоиди от картофи се компенсира, като получените нива на експозиция се сравняват с граничната експозиция (MOE/ margin of exposure), с което се постига статистическа достоверност. Във всички проучвания се посочва, че здравният риск от консумация на храни със съдържание на α-solanine и α-chaconine е най-висок при деца и по-млади хора, при които експозицията се доближава най-много и до граничната, и до най-високата средна експозиция (P95). При възрастни хора, здравни рискове се установяват едва при консумация близка до най-високата, гранична експозиция (P95). Острата хранителна експозиция на GAs в картофи е била оценена чрез вероятностен подход и прилагане на коефициенти, изчислени според начина на приготвяне на храни със съдържание на картофи, след което стойностите са били сравнени с граничната експозиция.
За домати и сини домати/патладжани, рискът от GAs за човешкото здраве не може да бъде характеризиран, поради липса на данни за специфични прояви при засегнати хора и във връзка с ограничен обем информация за токсикокинетика.
При животни, не може да бъде посочена референтна точка, която да послужи за определяне на хронична експозиция. Данни са налични само за α- solanine и α-chaconine в картофи. При коне, животни отглеждани във ферми и домашни любимци, рискът от наличие на гликоалкалоиди в картофи не е бил характеризиран, поради недостатъчни по обем и качество данни за съдържание на GAs във фуражи и за потенциални неблагоприятни ефекти при животни.
При опитни животни, α-solanine и α-chaconine в картофи, показват ниска бионаличност. В част от опитите са били наблюдавани видови особености в реактивността: при хамстери, в сравнение с плъхове е установена по-бърза резорбция, в съчетание със забавена екскреция. Тези и други примери са послужили за да бъде обосновано решението на Панела CONTAM, да не екстраполира данни от опитни животни към други видове животни или към хора, при извършване на оценка.
Поради недостатъчен обем и качество на наличните данни за метаболитния профил на GAs в картофи при опитни животни, характеризиране не е било възможно и не е извършено.
1. ОЦЕНКА НА РИСКА ПРИ ХОРА
При хора, α-solanine и α-chaconine, претърпяват системна резорбция след поглъщане; установен е относително дълъг серумен полуживот на субстанциите, от което може да се предположи, че кумулират. Кръвният клиърънс на специфичния агликонов соланидин, е забавен; нивата на соланидини в кръвта при доброволци подсказва, че GАs се хидролизат, но данни за метаболизъм и екскреция, липсват. Липсват и токсикокинетични данни за GАs в червени и сини домати, както и за техни агликони при хора и опитни животни.
При многократни дози GАs (проучване при плъхове), в началото на опитите, не са наблюдавани специфични ефекти – намаляване на телесната маса и промени в масата на черния дроб. При хамстери тези симптоми се проявяват на 5-я ден при доза 100 mg α‐solanine or α‐ chaconine/kg bw (телесна маса) за ден, докато мишките показват признаци след седмица при 416.6 mg α‐solanine или 409 mg of α‐chaconine/kg bw. Соланидинът (агликонът на α‐solanine и α‐chaconine), причинява абсолютно и относително увеличаване на масата на черния дроб при 190.9 mg/kg bw на ден, което показва, че агликоните водят до различни ефекти, които може да имат по-интензивен характер в сравнение с GАs.
