Д-р Марина Загорова: ПОЛЕН/ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ, като добавка и продукти за допълване към фуражи в рамките на Европейския съюз: продуктово/пазарно проучване на употребата им при пчели и други видове животни
РЕЗЮМЕ
Проучването за наличие на добавки със съдържание на полен /пчелен прашец към фуражи и допълване на храни за пчели и други видове животни с поленови продукти е проведено от Walter Haefeker Tutzinger Straße 10, 82402 Seeshaupt, Germany Honorary President of the European Professional Beekeepers Association . Работата по темата е възложена на автора по силата на тръжна процедура, обявена от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и има за цел да послужи на Панела GMO (генетично модифицирани организми) на EFSA, като предварителна информация в оценката на регулаторния риск при генетично модифицирани фуражи.
Цялостният mapping на вероятно наличие на прашец, събран от медоносни пчели във веригата на доставки на фуражи, изисква отлично разбиране на процесите на производство и добив в рамките на ЕС, както и на вероятния внос на територията на Съюза на полен и поленови продукти от държави извън Еропейския съюз.
Въпросът има две страни – едната е свързана с идентифициране на полена като субстанция, която се добавя към фуражи и от друга – с научните публикации по темата, както и със „сивата“ литература, в която са описани приложенията на полена като фураж за безгръбначни (медоносни пчели и земни пчели) и за гръбначни животни (декоративни рибки и птици, отглеждани като домашни любимци; зайци, кучета, коне, камили, овце и крави).
Въпреки че поленът се употребява при отглеждане на медоносни пчели, рядко е предлаган в търговската мрежа с тази цел, поради сериозния риск от пренасяне на заразни болести (паразитни, вирусни и бактериални) при пчелите. Най-честата му употреба е свързана с отглеждане на бамбуси (земни пчели), които се търгуват в индустриални количества като опрашители: тази ниша се развива в годините и има потенциал да доведе до сериозно търсене на големи количества замразен полен.
Независимо от възможната перспектива, търговията с полен, предназначен за животни се възприема като лимитирана търговска ниша. Важен е фактът, че фуражни продукти за гръбначни животни обикновено се произвеждат от същите запаси, от които произхождат и продуктите, които се предлагат като храна за хора. Тази пазарна ниша е твърде фрагментирана/разпокъсана. Всеки пчелар може да произведе и да предложи на пазара продукти на поленова база. В световен мащаб, авторът е намерил само два големи производителя на полен и на негови заместители. Съотношението между количествата полен, предлаган като храна и предназначен за употреба като фураж, не са известни. Количеството полен, използван при отглеждане на земни пчели (опрашители), възлиза на половината от общото количество, търгувано на европейския пазар. Малко вероятно е продукти, предназначени за гръбначни животни да надвишат 5% от общото произведено и търгувано на пазара количество. Търговската класификация на полена също не способства за ясното разграничаване на полена за храна и за фураж. Липсват статистически данни, получени, съхранени и поддържани чрез прилагане на систематичен подход, което изключително затруднява постигането на достоверни изводи.
При липсата на достатъчен обем пазарни данни, не са възможни достоверни заключения. Наличните, макар и фрагментирани данни са показали странен факт: в държавите от Северна Европа, 80% от продуктите, заместващи цветния прашец, са произведени от любители пчелари и едва 20% са добити от професионални оператори.
При проучването е установено, че за храна за пчели липсва специален митнически код. Документ за внос, който авторът е разгледал в проучването си, касае канадския продукт FeedBee. В ЕС съществува тарифен код „230 80000“, който се отнася до: „Растителни суровини и растителни отпадъци, растителни остатъци и странични продукти, независимо дали са представени или не под формата на гранули, от растителните видове, използвани за хранене на животни, които не са упоменати на други места и не са включени в други категории“, но не включва продукти получени от полени или пчелен прашец.
ВЪВЕДЕНИЕ
Дивите и отглежданите от човека пчели събират полен в значителни количества. Поленът е единственият естествен източник на протеини за тези животни, съдържа аминокиселини, витамини, минерали мазнини, които са необходими за отглеждане на пилото. В кошера поленът се съхранява във восъчните килийки, като „пчелен хляб“. Пчелите смесват пчелен прашец с нектар, който се връща обратно от стомахчетата им с мед и жлезен секрет. В резултат на жизнената дейност на микроорганизми, които се намират в стомахчетата на медоносните пчели, сместа претърпява процес на ферментация от нетраен прясно събран прашец в траен хранителен продукт, дори с по-висока хранителна стойност (Herbert and Shimanuki, 1978).
Прашецът и пчелният хляб, известен като перга (Milojkovic, 2018), допълват както диетата при хора, така и на животни, поради разнообразния им състав и богатството на хранителни вещества. Сравнително отскоро, но с висока интензивност, се развива добивът на пчелен прашец като храна за земни пчели, които се използват в промишлен мащаб като опрашители в селскоското стопанство.
Пчеларите имат ограничено влияние върху това, какви растителни видове ще предпочетат пчелите като източник на прашец. Всяка пчела повишава ефективността на събиране като посещава цветове от един и същи растителен вид (Klein et al., 2019), но прашецът, който се получава в крайна сметка е резултат от работата на много пчели с различни предпочитания. Прашецът има различен състав в зависимост от природните условия, сезона и растителните видове, от които е събран (Lau et al., 2019). Опитните пчелари избират мястото на кошерите в съчетание с времето на събиране така, че да повлияят на това, кой да бъде доминиращият растителен вид, от който да бъде събран прашецът. Едновременно с това, пчеларите се стремят да намалят риска от потенциално замърсяване с нежелани субстанции – пашата се избира в чисти райони. След добив, пчеларят може ръчно да отстрани малки чужди предмети (Sanford, 2003) в събрания прашец, но този процес, естествено, не включва отстраняване на остатъци от химични замърсители или полен от генетично модифицирани растителни видове. Пчелният прашец и пчелният хляб се използват за наблюдение на наличието на пестициди Tosi et al., 2018), замърсители, тежки метали (Kalbande et al., 2008) и GMO (Hofmann et al., 2005) в околната среда.
Изкуственото хранене на пчелните семейства също се прилага в практиката при отглеждане на пчели: продуктите биват приготвени саморъчно или пчеларите разчитат на продукти в търговската мрежа. Най-често това са поленови добавки или поленови заместители, които може да съдържат или не прашец. С оглед продуктът да бъде по-привлекателен за пчелите, се добавя макар и малко количество естествен пчелен прашец. Пчеларите хранят пчелите изкуствено с прашец или поленови заместители, с цел стимулиране производството на пило, насърчаване на растежа и увеличаване количеството мазнини в тялото на пчелите, като крайната цел е подобряване на здравето и производителността на колонията.
Проучването е устанавило, че една компания предлага средно два продукта със съдържание на прашец. При животни, най-често такива продукти се прилагат при спортни коне, като част от стандартната им диета. Смята се, че относително по-големи са количествата, които са предназначени за добавяне в храни за хора.
Авторът е направил заключение, че липсата на достатъчен обем и качество на наличните данни може да бъде компенсирана чрез систематично събиране на данни за добив, преработване, опаковане и употреба на продукти на основата на пчелен прашец, добит от медоносни пчели. Допълнително проучване и анализ (digital mind mapping tools) изисква и проследяването на веригата за доставка на фуражи както произведени в европейския съюз (ЕС), така и внесени в Съюза от трети държави. Същият подход следва да бъде приложен и при другите видове животни – гръбначни и безгръбначни, за които е извество че се употребява пчелен прашец.
