Д-р Марина Загорова: Стратегии за намаляване на риска от разпространение на ASF и други вирусни болести при свине чрез фуражи
(актуални проучвания, публикувани през март 2021 г.)
РЕЗЮМЕ
Африканската чума по свинете представлява най-сериозната заплаха за свиневъдството в световен мащаб. Рискът от навлизане на вируса в незасегнати до този момент държави, области или региони в световен мащаб, все още е висок. При липса на имунологичен продукт за защита на чувствителни животни, превенцията на болестта е силно затруднена.
Много суровини и други компоненти за производство на фуражи се внасят от засегнати държави и може да станат причина за разпространение на инфекцията. Важно е да се познават стратегиите за омекотяване на риска, чието прилагане може да ограничи разпространението на причинителя.
Проучванията, които са взети предвид в този материал не касаят само стратегии за ограничаване разпространението на вируса на Африканска чума по свинете чрез фуражи, а и други вируси, което прави материала актуален и за България – не само за ограничаване на разпространението при животни, но и при хора. В научните статии, които са разгледани се посочва, че предложените физични и химични методи намаляват риска от разпространение на вируси по свинете чрез фуражи . Тези стратегии за контрол на вирусни болести, според екипите извършили проучванията, са приложими при вирусни заболявания при много видове животни, освен по свинете, включително и при преживни животни (FMDV, VSV и PRV), птици (IAV-S), но и при хора (IAV, NiV).
От няколко години за вируса на ASF се говори като за причинител, който може да бъде пренесен с фуражи. Лабораторни проучвания са дали резултат, който показва че вирусът се запазва във фуражи при презокеанско транспортиране на растителни суровини и други компоненти за производство на фуражи. Търгуват се хиляди метрични тонове фуражи от растителен произход. На базата на множество проучванията са направени изводи за начините по които чувствителните животни може да бъдат защитени – основно, термична обработка на фуражи и влагане на фуражни добавки, които имат потенциал да инактивират вируса във фуражи.
Проучванията са били финансирани от правителството на САЩ. Dee et al. (2018) са оценили риска от ASF при транспортиране на суровини, като са подбрани 12 култури, съставки или продукти от животински произход, чието влагане се допуска при хранене на свине.
При опитите, културите са били подложени на съхранение при условия, симулиращи презокеански пътувания – променлива температура, висока влажност. След 30 дни се е оказало, че вирусът е все още стабилен в определени съставки на фуража. Вирулентен вирус е намерен в 75% (9/12) от тестваните съставки (суровини като соево брашно, био-соево брашно, соев шрот, DDGS – дестилирано изсушено зърно с разтворими вещества, лизин, холин, витамин D, повечето котешки храни, кучешки храни, обвивки за салами, пълноценен фураж).
Фигурата показва установените начини за разпространение на вируса на ASF в животновъдните обекти: 1. Директен контакт между домашни свине; 2. Директен контакт с диви или подивели свине; 3. Хранене със замърсени с вируса остатъци от храни; 4. Кърлежи Ornitodorus; Поемане на контаминирани фуражи, произведени промишлено.
Като потенциални начини за контрол на вируса са били проучени методи, свързани с физично и химично третиране на фуражи: загряване, продължително съхранение и прилагане на антимикробни фуражни добавки, използвани поотделно или в различни комбинации. В края на материала, в табличен вид, са посочени примери за такива комбинации. Механизмът им на действие се свързва с разрушаване на вирусната обвивка – разпадане на вирона и невъзможност за прикрепване на вирусната частица към клетките на гостоприемника.
Важно е да се знае, че повечето методи за омекотяване на риска не разрушават РНК на вируса, което се отнася не само до вируса на ASF, но и за други РНК-вируси. Това подсказва особената важност на определянето на вирулентността на вируса след провеждане на мерките.
В заключение, това проучване предоставя нова информация, подкрепяща хипотезата, че „високорисковите комбинации“, т.е. „правилният“ вирус, съчетан с „правилния“ фуражен компонент влаган при производство на пълноценен фураж, може да се окаже „работещият“ механизъм за трансграничното преминаване на патогени, което авторите посочват като нова парадигма.
Авторите на една от публикациите са разработили трансграничен модел и платформа, което позволява извършване на нови тестове при други инфекциозни или токсични агенти, като бактерии или химични замърсители в опит за изграждане на база данни, която може да се използва за подобряване на оценката на риска от биологични и химични замърсители във фуражи. Авторите се надяват, че резултатите от направеното от тях проучване ще стимулират комуникацията и сътрудничеството между фуражната и животновъдната промишленост и това ще доведе до провеждане на нови изследвания в подкрепа на нововъзникващата концепция за „глобална биосигурност на фуражите“.
