Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА И ЗООИНЖ. Д-Р НАДЕЖДА ЛУКАНОВА, ОНС: СТАНОВИЩЕ на ЦОРХВ относно риска, свързан с изхранване на патици мюлари с царевица, съдържаща семена от Ambrosia spp.
Родът Ambrosia (семейство Asteraceae) съдържа 26 признати таксона[1] [1], наброява повече от 40 вида и е с произход Северна Америка.
Няколко вида Ambrosia са въведени в Европа, а именно: Ambrosia artemisiifolia L. (пелинолистна амброзия), Ambrosia trifida L. (триделна гигантска амброзия) и Ambrosia psilostachya DC (многогодишна амброзия. Най-разпространеният вид в Европа и Европейския съюз (ЕС) е A. аrtemisiifolia. Силно засегнатите райони в Европа са долината на р. Рона във Франция, Северна Италия, Унгария, някои страни от Балканския полуостров (България, Хърватия, Сърбия и др.), както Украйна и Южна Русия [2].
Разпространение на A. Artemisiifolia в Европа - 2020 г.
Източник: Глобален фонд за биологичното разнообразие в световен мащаб
През 1974 г., за пръв път в България са открити семена от A. trifida във фуражна царевица, внос от САЩ, на пристанищен граничен пункт. През 1978 г., са открити първите растения A. trifida и A. arthimisiifolia близо до пристанищата Бургас и Варна, както и близо до предприятие за фураж край Мизия и железопътната гара край Костинброд. По-късно, A. arthimisiifolia е установена и в района на градовете Враца и Лом, пренесена чрез внос на царевица за фураж от бивша Югославия. В България, Ambrosia се среща в насажденията от слънчоглед, царевица и пшеница. Видът вече е широко разпространен по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийско, Тракийската низина и други.
Artemisiifolia е едногодишно тревисто растение (плевел). Опрашва се от вятъра. Цъфти между юли и септември. Всяка година произвежда хиляди семена, които запазват способността си за покълване до 40 г. Цветният прашец на Ambrosia е един от най-агресивните алергени в света. Мъжките цветове произвеждат големи количества цветен прашец, като едно растение може да произведе > 100 милиона зърна полен [3, 4]. Активният сезон на цветния прашец на Ambrosia spp. е от края на август до октомври.
Ambrosia е плевелът на глобализацията ‒ семената са лесно преносими на близки и далечни разстояния и бързо завладяват пустеещи и необработваеми площи. Растението се разпространява естествено чрез пренос на семената, движението на животни и повърхностни води, както и в резултат на човешки дейности. Най-често навлиза в териториите чрез транспортиране със селскостопански машини/оборудване или изкопни маси.
Artemisiifolia присъства като плевел в много култури, но се среща по-често при пролетните култури, особено при слънчогледа, отколкото сред зимните култури. Много често семената от Ambrosia замърсяват фуражните суровини като царевица, пшеница, слънчоглед, просо, фъстъци, соя, грах и фасул, и могат да бъдат внесени със зърно от заразени към не заразени райони. Съществуват доказателства, че наличните в търговската мрежа фуражи за птици често са замърсени със семена на A. artemisiifolia [5, 6]. Фуражите за животни, пуснати за продажба в ЕС, се обработват преди употреба и процедурите като смилане, гранулиране и/или термична обработка почти напълно унищожават семената на Ambrosia. За разлика от това, храните за птици, използвани за диви и декоративни птици (в клетки), които често са замърсени със семена от A. artemisiifolia, обикновено не се преработват и поради това могат да допринесат за разпространението на жизнеспособни семена от Ambrosia [2].
Artemisiifolia е идентифицирана от Американския департамент за селско стопанство – здраве на животните и растенията (APHIS) като вреден плевел в щатите Илинойс, Мичиган и Орегон. През 2006 г., в Швейцария използването на фуражи за птици, заразени със семена от Ambrosia е забранено. Също така, Ambrosia spp. са включени в редица списъци за вредители, сред които: Списък със стоте най-вредни инвазивни чужди видове в Европа (DAISIE), Глобална програма за инвазивни видове (GIPS), Глобален списък на плевелите (GCW), както и в Северноевропейска и Балтийска мрежа за инвазивни чужди видове (NOBANIS).
Целият материал можете да прочетете ТУК