Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска за потребителите, свързан с с консумацията на храни, при които срокът на минимална трайност „най-добър до“ е изтекъл
Българската агенция за безопасност на храните изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно допустимите срокове за консумация на храните в периода след изтичане на датата на минималната им трайност, обозначавана като „най-добре преди“.
През последните години нараства загрижеността за разхищението и загубата на храни и свързаните с това последствия за икономиката, обществото и околната среда. Една от възможностите да се използват по-добре наличните хранителни ресурси е хранителното банкиране, чрез което се събират и преразпределят за хора в нужда нереализирани на пазара, но все още годни за консумация храни. Принципите за безопасност на храните се прилагат към дарените за благотворителност храни, независимо от техния вид и източник.
Общите изисквания за безопасност на храните съгласно Регламент № 178/2002[1] установяват, че храната не трябва да се пуска на пазара, ако е опасна, т.е. вредна за здравето или негодна за консумация. Отговорността за изпълнение на това изискване е изцяло на производителя на храната. Негова е и отговорността да определи и валидира адекватния, от гледна точка на безопасността, срок на трайност/годност на храните, както и да намери решения за опаковането им, които да осигуряват най-добре трайността на храните и годността им за консумация.
Трайността на храните представлява периода от време, през който храната запазва своите специфични, желани характеристики при спазване на определените условия на съхранение. Тези характеристики могат да бъдат свързани с безопасността или качеството на продукта и могат да бъдат от микробиологичен, химичен или физически характер. Съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011[2], трайността се определя като „дата на минимална трайност“. За отделните храни тази информация се посочва чрез два различни израза: „най-добре преди“ (срок на минимална трайност) или „използване до“ (срок на годност за консумация).
Датата „най-добре преди“ се отнася повече за качеството на храната, отколкото за нейната безопасност. Тази дата указва периода, през който храната запазва своите специфични качествени характеристики (вкус, аромат, цвят, текстура и др.), при условие, че се съхранява правилно и се запазва целостта на фабричната опаковката. Така че, ако се приеме, че фабрично опакована храна е съхранявана адекватно, колкото повече време минава след датата „най-добре преди“, толкова по-вероятно е храната да губи качествените си характеристики, без обаче непременно да става опасна за здравето на консуматора. Маркировката „най-добре преди“ обикновено се използва за консервирани, изсушени или замразени хранителни продукти, както и за храни, които не изискват специална температура за съхранение.
В случай на храни, които от микробиологична гледна точка, са нетрайни и следователно е вероятно след кратък период от време да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, датата на минимална трайност се посочва с дата на „използване до“. Това е датата, до която дадена храна може да бъде използвана безопасно, т.е. консумирана, сготвена или обработена, при условие, че е съхранявана правилно. Съгласно посоченото по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, след датата на „използване до“ храната се счита за опасна в съответствие с чл. 14, параграфи 2 - 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и не трябва да се продава.
Изключение от това са целите сурови яйца, които изискват дата „най-добре преди“, както е посочено в Регламент (ЕО) № 589/2008[3] по отношение на стандартите за търговия с яйца.
Бизнес операторът с храни (обикновено производителят), който етикетира хранителния продукт, е отговорен за вземането на решение дали е необходима дата „най-добре преди“ или „използване до“ за определяне на срока на трайност/годност. Това решение се взема, когато производителят разработва и документира за даден продукт своята система за управление на безопасността на храните, базирана на принципите на НАССР. При определянето на срока на трайност се отчитат разумно предвидимите условия на разпространение, съхранение и употреба на храната.
Всяка храна има своите уникални характеристики, които оказват влияние на нейните безопасност и срок на трайност/годност. Характеристиките на целия жизнен цикъл на храната включват от избора на съставки, през преработката (технологичен процес, оборудване, вид опаковаве) и разпространението до крайния потребител. Някои от тези характеристики удължават срока на трайност, докато други го намаляват.
Засега няма приет списък на храни, които трябва да носят определен тип маркировка за датата на трайност/годност. Тъй като, бизнес операторите с храни, особено производителите, са тези, които познават най-добре свойствата и качествата на своите продукти, на тях е възложена отговорността да определят подходящата маркировка на сроковете за трайност/годност на храните. Те трябва да са наясно относно микробиологичните рискове, свързани с техните продукти, преди да поставят датата за „използване до“ или „най-добре преди“. При оценката и определянето на тези срокове основната цел е осигуряването на безопасността на храните.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Регламент Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, OB L 31, 1.2.2002г., стр. 1-24, специално българско издание: глава 15 том 008 стр. 68 – 91.
[2] Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, OB L 304, 22.11.2011г., стр. 18-63.
[3] Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца, OB L 163, 24.6.2008г., стр. 6-23.