Замърсители по хранителната верига

Начало

Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА: Становище на ЦОРХВ относно съдържанието на етилен оксид в храни и препоръки за мерки за намаляване на риска за човешкото здраве от експозиция на етилен оксид

В началото на септември 2020 г., Белгия подава нотификация по Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи  (RASFF), в която се съобщава за наличие на етилен оксид (30 mg/kg) в сусамови семена с произход от Индия. Допълнителни аналитични данни от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) също са докладвани в RASFF, показващи, че сусамът може да съдържа високи концентрации на етилен оксид - до 1000 пъти над установената в ЕС норма от 0,05 mg/kg. Засегнати са голям брой храни с дълъг срок на трайност, в т.ч. и органични, като зърнени храни, шоколад, бисквити хлебни изделия, крекери, масло от сусам, тахан, сосове и други, което води до масирано изтегляне на засегнати хранителни продукти от пазара на ЕС. Възможно обяснение за високото съдържание на етилен оксид според експерти би могло да бъде това, че етилен оксидът е използван за дезинфекция на сусамовите семена преди износа за ЕС, за да се намали или елиминира микробиологичното им замърсяване със Salmonella. В ЕС използването на етилен оксид за дезинфекция на храни е забранено.

Проблемът се разраства след като на 8 юни 2021 г. е подадена нотификация за предупреждение в RASFF относно установен етилен оксид в добавка в храни E 410 (гума от плодове на рожков или гума локус бийн). Тя се използва като сгъстител или стабилизатор при производството на широка гама храни като сладолед, замразени десерти, хлебни изделия, сосове, кетчуп, месни и зеленчукови консерви, топени сирена, ферментирали млечни продукти, различни десерти.

 

Какво представлява етилен оксидът?

Етилен оксидът е определен като вещество категория 1В мутаген, канцероген и токсичен за репродукцията съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008[1], поради което не е възможно да се определи токсикологична референтна стойност за безопасен прием при хората. От това следва, че храни с наднормено съдържание на етилен оксид не трябва да бъдат допускани до пазара.

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) от етилен оксид[2] в храни са регулирани с Регламент (ЕО) 396/2005[3], както следва:

  • пресни плодове и зеленчуци, пресни гъби, варива, зърнени култури, продукти от животински произход – 0.02 mg/kg;
  • ядки и маслодайни семена – 0.05 mg/kg;
  • подправки, билки, чай и билкови настойки и – 0.1 mg/kg.

Регламент (ЕС) 2015/868[4] установява МДГОВ от етилен оксид в сусамови семена от 0,05 mg/kg.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB L 353, 31.12.2008г., стр. 1-1355)
[2] Дефиницията на остатъка е сума от етилен оксид и 2-хлороетанол, изразени като етилен оксид.
[3] Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (специално българско издание: глава 03 том 063 стр. 55 – 70)
[4] Регламент (ЕС) 2015/868 на Комисията от 26 май 2015 година за изменение на приложения II, III и V към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества за 2,4,5-Т, барбан, бинапакрил, бромофос-етил, камфехлор (токсафен), хлорбуфам, хлороксурон, хлозолинат, ДНОК, диалат, диносеб, динотерб, диоксатион, етилен оксид, фентин ацетат, фентин хидроксид, флуциклоксурон, флуцитринат, формотион, мекарбам, метакрифос, монолинурон, фенотрин, профам, пиразофос, квиналфос, ресметрин, текназен и винклозолин във или върху определени продукти (OB L 145, 10.6.2015г., стр. 1-71)