Замърсители по хранителната верига

Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА: Становище на ЦОРХВ относно съдържанието на хлорат в храните и възможните мерки за намаляването му

            Наличието на наднормено съдържание на хлорат в храните се установява в резултат на проведено проучване от компетентните органи в Германия през 2013 г.  В последствие този проблем се констатира многократно в ЕС, при което се установява, че намаляването на остатъците от хлорат в храните може да се окаже много трудно, когато вероятният основен източник на тези остатъци е използването на хлорирана питейна вода или на разрешени хлорни дезинфектанти в хранителната индустрия. Хроничният прием (експозиция) на хлорат с храните представлява риск за здравето, особено за малките деца с лек до умерен йоден дефицит. Човешкият ембрион, новородените и хората с нисък прием на йод или генетично предразположените към развитие на хипотиреоидизъм са особено уязвими по отношение на неблагоприятните здравни ефекти при хранителна експозиция на хлорат.

Въз основа на направения преглед на наличните научни данни и информация, Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан със съдържанието на хлорат в храните, което предлагаме на Вашето внимание, както и препоръки за възможните мерки за намаляване на този риск.

Хлорати

Хлоратите са соли на хлорната киселина (HClO₃) предимно на елементите магнезий, натрий и калий (Mg, Na, К). Натриевият и калиевият хлорат са добре познати хербициди за борба с плевелите. От 2008 г. хлоратът не е разрешен за употреба в препарати за растителна защита (ПРЗ), съгласно Решение 2008/865/EО[1] на Европейската комисия. В резултат от това, всички разрешени ПРЗ, съдържащи хлорат, са забранени, считано от 10 май 2009 г. В ЕС натриевият хлорат не е разрешен за употреба в биоцидни продукти. Също така, директното хлориране на храни е забранено.  

Хлорат може да се образува и като страничен продукт при използването на хлор, хлорен диоксид или хипохлорит за дезинфекция на питейна вода, на промивна вода[2] (използвана при обработка на храни) или на работни повърхности и оборудване. Особено при производството на храни, където промивната вода се рециклира и се дезинфекцира с хлорни препарати, за да се осигури микробиологичната безопасност на водата, съществува тенденция за концентриране на остатъците от хлорат, което води до преминаването им в храните.Тези третирания имат за резултат попадане на хлорат в храните.

Целият материал можете да прочетете ТУК

[1] Решение 2008/865/ЕО на Комисията от 10 ноември 2008 година относно невключването на хлорат в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество (нотифицирано под номер C(2008) 6587) (OB L 307, 18.11.2008г., стр. 7-8)

[2] Редица операции по време на и след събирането на реколтата включват измиване, изплакване, охлаждане, сортиране и транспортиране на пресните плодове и зеленчуци. Водата, която се използва за тези свързани операции, се нарича „промивна вода“.