Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА: Становище на ЦОРХВ: Оценка на риска за човешкото здраве, свързан с консумация на риба и други морски животни, уловени в Черно море, в района на аварията с кораба „Вера Су“
Българската агенция за безопасност на храните изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за човешкото здраве, свързан с консумацията на риба и други морски животни, уловени в Черно море, в района на аварията с кораба „Вера Су“.
Нефтът и нефтопродуктите се характеризират със сложен състав, включващ широк набор въглеводородни съединения. Веднага след попадането в морето, те са подложени едновременно на различни физични, химични и биологични процеси, протичащи във водната среда, като разпространение, изпаряване, емулгиране, фото-окисление, дисперсия, потъване, биоразграждане, в резултат на което постъпват вече като комплекс от въглеводороди и други вещества. Нефтът е неразтворим във вода, но с нея образува устойчиви емулсии. Емулгираният нефт, като цяло, е доста устойчив на разпад и се съхранява за много дълго време. Сравнително интензивно във водна среда протичат процесите на химично окисление на нефта (самоокисление). Пълното разрушаване на нефта във водна среда протича под действието на биологични и биохимични процеси на окисление. При ниски температури разграждането на нефта протича изключително продължително.
Възможността за замърсяване на морските обитатели след разлив на нефтени продукти варира в зависимост от техния вид. Рибите са подвижни и при възможност могат да напуснат района, но могат да бъдат замърсени в по-голяма или по-малка степен в зависимост от уловената плячка, която може да бъде растителен или животински организъм, който е бил в контакт с нефтения разлив. Освен това, те имат способността бързо да елиминират поетите нефтени съединения.
От друга страна, двучерупчестите мекотели, като мидите, са неподвижни и могат да акумулират чрез филтърното си хранене наличните в морската вода химични замърсители. Тези морски организми, както и ракообразните, нямат ефективни механизми за метаболизиране на нефтените съединения, което също допринася за натрупването на относително високи концентрации в организма им.
За оценката на риска за човешкото здраве, свързан с консумация на морски храни след разлив на нефтени продукти, полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) се считат за най-важните съединения, съдържащи се в нефтените продукти. Замърсяването на морската вода с тези продукти би довело до повишени нива на ПАВ в морските храни, както и до органолептични промени в тях.
Идентифицирани са повече от 200 съединения и изомери на ПАВ. Оценка на риска за човешкото здраве е извършена само за няколко от тях от международни научни институции за оценка на риска. Някои от оценените ПАВ са характеризирани като вещества с канцерогенни и/или генотоксични ефекти.
Изследвания при животни с отделни ПАВ, главно върху бензо[а]пирен, показват различни токсикологични ефекти, като хематотоксичност (ефекти върху кръвта), имунотоксичност, репродуктивна токсичност и токсичност за развиващия се организъм, но критичните ефекти, които могат да се появят при много ниски дози, са канцерогенност и генотоксичност. Редица ПАВ са показали канцерогенност при опитни животни и генотоксичност и мутагенност in vitro и in vivo. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира бензо[а]пирена в група 1 (канцерогенен за хората) и няколко други ПАВ (циклопента(cd)пирен, дибенз(a,h)антрацен, дибензо(a,l) пирен) в група 2A (вероятно канцерогенен за хората).
Целият материал можете да прочетете ТУК