ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: Епидемична обстановка относно заболяването Заразен нодуларен дерматит, Lumpy skin Disease (LSD)
Кожно заболяване, известно като „псевдоуртикария“, първоначално е докладвано при говеда през 1929 г. в Северна Родезия (днешна Замбия). До 40-те години на миналия век болестта се е разпространила и в други южноафрикански страни, като постепенно разширява обхвата си на север.
През 1943 и 1945 г. Зимбабве (Южна Родезия), Ботсвана и Република Южна Африка съобщават за първи случаи на LSD. До 1946 г. болестта се разпространява на изток до Мозамбик, след това до централно африканските страни като Ангола и Заир през 1950 г., Мадагаскар през 1954 г. и накрая Намибия, Танзания и Уганда през 1956 г. LSD се появява за първи път в Кения през 1957 г., и след това през 1977 г. След пауза от 14 години, друга африканска държава, Судан, съобщава за експлозивна епизоотична вълна на LSD. През 1971 -1973 г. Чад и Нигер обявяват огнища на LSD, които до голяма степен са отговорни за епидемията в Нигерия през 1974 г. В Етиопия LSD е наблюдаван за първи път през 1983 г. и постепенно се разпространява в почти всички региони на тази страна. Няколко спорадични случаи на LSD има в Танзания, Кения, Зимбабве, Сомалия и Камерун в периода от 1950 до 1985 г. LSD демонстрира повишена патогенност с течение на времето, което води до обширни епидемии и пандемии в целия континент, със спорадични случаи, възникващи през неепидемичните години.
Извън субсахарския регион епидемия от LSD е докладвана за първи път през 1988 г. в Египет, последвана от Израел през 1989 г. LSD е докладвана в Оман през 1984 г. с повторна епизоотична поява през 2009 г. Болестта е открита за първи път в Кувейт през 1986 г. и отново през 1991 г. Освен това, разпространението на LSD за първи път е регистрирано в Ливан през 1993 г., Йемен през 1995 г., Обединените арабски емирства през 2000 г., Бахрейн през 1993 г. и отново през 2002-2003 г., Оман през 2009 г. и накрая в Саудитска Арабия и Ирак през 2013 г.
Фактори като гъста популация от едър рогат добитък, благоприятна среда за артроподи, неконтролирано движение на животни и ограничени ресурси за здравеопазване на животните допринасят за разпространението на болестта в региона. Политически нестабилната ситуация в Близкия изток и неадекватната комуникация между страните допълнително увеличават риска от разпространение на LSD в съседните региони.
LSD е ендемична за повечето африкански страни, Мароко и Тунис вече са единствените страни, в които не са докладвани случаи. От 2012 г. LSD се е разпространил освен в Близкия изток, и в част от Югоизточна Европа, Балканите, Кавказ, Русия и Казахстан (WOAH, 2022).
През 2015 г. - 2016 г. имаше епидемии от LSD в Гърция и България. Тогава стартираха ваксинационни програми и в двете страни, заедно с пасивно и активно наблюдение, като последните огнища са отчетени през 2016 г. в България и 2017 г. в Гърция. В България ваксинация се прилага до 2023 г. включително, от 2024 г. е спряна, и е въведена програма за серологично и вирусологично наблюдение, за да се докаже липсата на LSD.
През 2019 г. множество огнища на LSD възникнаха в Азиатско-тихоокеанския регион, засягайки страни като Индия, Китай, Непал, Шри Ланка, Бутан, Тайланд, Пакистан и Бангладеш. В средата на 2022 г. вируса се появи в щатите Гуджарат и Раджастан, Индия, и се разпространи в седем щата и доведе до смъртта на над 80 000 говеда за кратък период.