ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: СТАНОВИЩЕ, оценка на риска от проникване на арбовируси (сем. Тога вируси) на територията на България
1. Въведение. Сред над 520 вируса, пренасяни от членестоноги и регистрирани в Международния каталог на вирусите, малко по-малко от половината имат биологични връзки с комарите, а около 100 заразяват хора (Karabatsos, 1985). Терминът арбовирус е съкращение от „вирус, пренасян от членестоноги“ и няма строго таксономично значение. Най-значимите вируси, пренасяни от комари, причиняващи заболявания по хората и животните, принадлежат към три семейства: сем. Togaviridae, род Alphavirus; сем. Flaviviridae, род Flavivirus; и сем. Bunyaviridae. Някои от арбовирусите заразяват както хора, така и домашни животни.
Освен геномната си организация и морфология, вирусите, пренасяни от комари, могат да се разглеждат от гледна точка на вида на болестните симптоми, които причиняват. При хората, най-общо казано, вирусите, пренасяни от комари, причиняват инфекция без видими симптоми, или остро заболяване с треска, енцефаломиелит, хеморагична треска или фебрилна миалгия и артралгия (треска с мускулни и ставни болки или артрит). Смъртността при треските е ниска, въпреки че заболеваемостта може да бъде висока. При енцефалит и хеморагична треска заболеваемостта и смъртността могат да варират от ниски до високи граници, в зависимост от вируса и фактори като възрастта. Дългосрочна, хронична инфекция с вирусите, пренасяни от комари, не се наблюдава, въпреки че последствията от инфекцията могат да бъдат дълготрайни.
Тъй като флавивирусите, алфавирусите и бунявирусите имат РНК геноми и могат да се репликират както в безгръбначни, така и в гръбначни гостоприемници, тези вируси имат висок капацитет за бърза еволюция в антигенно променливи щамове с различна вирулентност. Тази способност за промяна е важна, защото може да доведе до появата на силно вирулентни, епидемични щамове. Дали бързата еволюция на арбовирусите неизбежно води до коеволюция на вируси и гостоприемници комари е спорно, защото бързата еволюция предполага способност за преминаване към нови гостоприемници. Коеволюцията предполага адаптация към специфични гостоприемници чрез реципрочен подбор и евентуално коспециализация (паралелна еволюция), при която двата взаимодействащи вида, гостоприемника и комарите, видообразуват едновременно.
С потенциала си за разпространение в човешките популации, зоонозните векторно пренасяни болести представляват значителни предизвикателства за общественото здраве (Plowright at al., 2017). През последните две десетилетия множество векторно пренасяни патогени са се разширили в нови географски региони, докато ендемичните заболявания са се увеличили рязко (Chala et al., 2021).
Комарите от сем. Culicidae имат съществено епидемиологично значение сред векторите, участващи в предаването на такива заболявания. Те разпространяват медицински значими патогени като паразити и вируси (арбовируси), което води до заболеваемост и смъртност в тропическите и субтропичните райони. Към днешна дата са използвани различни стратегии за контрол, за да се предотврати разпространението на заболявания, пренасяни от комарите включително поведенчески, химични и биологични интервенции. Съществуващите стратегии за контрол обаче са свързани с редица предизвикателства и различна степен на успех. Неефективността на съществуващите конвенционални методи, съчетани с изменението на климата и урбанизацията, води до засилено взаимодействие между комарите и хората, което води до глобални огнища на заболявания, пренасяни в нови райони.