ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: СТАНОВИЩЕ: Анализ на риска от въвеждане на заболяването инфлуенца D в България
Инфлуенца D вирусът (IDV) принадлежи към семейство Orthomyxoviridae, род Deltainfluenzavirus, заедно с грипните вируси от родовете Alphainfluenzavirus (Influenzavirus A, IAV), Betainfluenzavirus (Influenzavirus B, IBV) и Gammainfluenzavirus (Influenzavirus C, ICV). Грипните вируси от различни типове (A, B, C или D) проявяват вариации в структурата на генома, свойствата на повърхностните гликопротеини, антигенността на вирусния нуклеопротеин и матриксния протеин. Грипните вируси, принадлежащи към различни типове, също показват различни диапазони на гостоприемници. Вирусите на грип А проявяват широк тропизъм към гостоприемника, могат да заразят диви птици, свине, коне, прилепи и хора, което води до тежки респираторни заболявания и сезонни епидемии, които имат потенциал да прераснат в пандемии. Основните гостоприемници за IBV и ICV са хората, IBV може да причини сезонни епидемии, докато ICV причинява само леко заболяване. IBV е изолиран от тюлени и прасета; антитела срещу IBV също се съобщават при кучета и коне. ICV понякога може да зарази говеда, кучета и прасета. Серологично доказателство за ICV се съобщава и при популации от коне. Вирусът на грип D е сравнително скорошно открит, идентифициран за първи път през 2011 г. при прасета в САЩ, въпреки че доказателствата сочат неговата циркулация в популациите от говеда поне от 2003 г. (Kwasnik et al., 2023). Към момента вирусът е разпространен в различни държави в Европа, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Азия и наскоро Австралия (фигура 1) (Chiapponi et al., 2016, Jiang et al., 2014, Salem et al., 2017).
Фигура 1. Карта на света: страните, в които наличието на инфлуенца D е потвърдено молекулярно или серологично при различни видове животни.
Въпреки че IDV първоначално е открит при прасета, говедата се считат за основния резервоар на вируса. Нарастващият брой проучвания показват, че IDV може да бъде свързан със синдрома на респираторната болест по говедата (BRD). Вирусът е изолиран както от говеда, така и от свине, докато наличието на антитела за IDV е идентифицирано в различни животински видове (Hause et al., 2013, Jiang et al., 2014). Хистохимията на тъканни проби потвърждава потенциала на IDV да се свързва с рецептори в дихателните пътища на различни домашни и диви животни. Сероразпространение на IDV също е установено при хора, особено тези в професионален контакт с говеда. Проучвания върху домашни птици не са показали чувствителност на птиците към IDV инфекция, но молекулярната диагностика разкрива наличието на РНК на IDV в аерозолни проби от птицеферми в Малайзия (Kwasnik et al., 2023).
Поради сравнително скорошното си откритие, IDV е най-малко изследван сред грипните вируси, затова представяме основна информация за структурата на вириона, филогенетичен анализ на циркулиращи щамове, симптоми на заболяването и диагностични методи.