ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: СТАНОВИЩЕ: Оценка на риска на птицевъдни обекти с положителни резултати за антитела по отношение разпространението на инфлуенца A по птиците
- Общи данни.
Инфлуенцата по птиците (AI) се причинява от Инфлуенца А вируси, които са често срещани при дивите и домашни птици. Когато домашните птици са заразени, заболяването може да протече мълниеносно, с леки до тежки клинични признаци или безсимтомно. Пилетата, пъдпъдъците и пуйките са особено податливи, докато патиците по-често не показват клинична експресия, но се явяват резервоар за вируса. Заразените диви птици могат и да развият клинично проявено заболяване, а може и да са само механични преносители, както и инцидентни или перманентни излъчители. Разбирането на моделите на излъчителството на вируса на птичия грип при домашните птици е важно за разбирането на взаимодействията гостоприемник-патоген и разработването на ефективни стратегии за контрол. Информация за нивата на отделяне на вируса и продължителността на отделяне при различни AIV щамове е налична само при експериментално заразени видове домашни птици.
При патиците се наблюдават по-често серологично положителни птици, отколкото при кокошки, защото HPAI циркулира по-успешно сред тяхната популация. При кокошките смъртността е много висока, докато протичането на заболяването при патици може да бъде от безсимптомно, до леки клинични признаци или да завърши фатално. Някои видове птици може да са само вирусоизлъчители (до 17 дни след заразяването) както се наблюдава при вирусите от азиатската линия от 2003-04 г. подтип H5N1, (Gilbert et al., 2008). Друго възможно обяснение за разликата в серопреваленса между видовете домашни птици е, че стадата от патици са по-често изложени на HPAI, отколкото кокошките.
1.1. Проучвания върху майчиния имунитет.
Произведените от майката антитела могат да защитят младите пилета от различни вирусни заболявания (Otaki et al., 1992). Титрите на майчините антитела при пилетата са най-високи веднага след излюпването и намаляват до нула след 3 или 4 седмици. Maas et al. правят проучвания при пилета, чиито майки са ваксинирани и установяват, че за да бъдат защитени срещу клинично заболяване и да се предотврати висока екскреция на вируса при заразяване, тези пилета трябва да имат титри на хемаглутиниращи (HI) антитела по-високи от 24. Това означава, че ваксинираните кокошки трябва да имат титри на HI-антитела по-високи от 27, тъй като е установено, че титрите на антитела в 14-дневните пилета са с приблизително 23 по-ниски от титрите при техните майки.
Проучванията на Di Trani et al. показват, че среден HI титър на антитела от 28 е наличен само за няколко седмици след една ваксинация и за 8 до 18 седмици след две ваксинации, в зависимост от видът на използваната ваксина. Tian et al. доказва, че средният титър на серумните антитела от 28 е наличен между 3 -13 седмица след еднократна ваксинация. De Vriese et al., докладват ограничената стойност на майчиния имунитет за защита срещу HPAI H5N1 за пилета бройлери. Заразяването с H5N1 на 11-дневна възраст е довело до 83% смъртност на пилетата, излюпени от ваксинирани кокошки.
Maas et al. докладват, че е необходим титър на антитела от най-малко 25, за да се получи значителна клинична защита при пилета с майчин имунитет, това предполага, че в допълнение към наличието на серумни антитела, други имунни механизми допринасят за защита срещу инфекция с вируса на птичия грип при имунизираните пилета. Това заключение е подкрепено от проучването на Van der Goot et al., които съобщават за добра защита срещу предаване на вируса между пилета след заразяване с висока доза HPAI H7N7 в първата седмица след ваксинацията, когато антителата все още не могат да бъдат открити.
Инактивираните ваксини стимулират главно системен отговор на антитела, докато живите ваксини предизвикват по-широк имунен отговор чрез стимулиране на имунната система по начин, подобен на естествената инфекция. Добре известно е, че ефикасността на живите ваксини може да бъде отрицателно повлияна от наличието на майчин имунитет (Naqi et al.,1983). Ефективна е ваксинацията само под определен титър на майчини антитела. Малко се знае за ефикасността на инактивираните ваксини при пилета с майчин имунитет. Maas et al., са проучили ефикасността им в потомството на кокошки, ваксинирани срещу AI. В тяхното проучване индукцията на антитела след AI ваксинация на пилета, произхождащи от ваксинирани кокошки е значително инхибирана дори от ниски титри на майчините антитела. При някои от тези пилета, индукцията на антитела е била нарушена дори при липса на измерими титри на антитела. De Vriese et al. също съобщават за слаба индукция на титри на антитела след ваксиниране на пилета бройлери с антитела, получени от майката. Kim et al. доказват, че пасивният трансфер на H5N1 антитела към пилета потиска ефективността на последващата активна ваксинация. Има хипотеза, че лошите резултати от ваксинационната кампания в Египет могат да бъдат частично обяснени с наличието на имунитет при майката (Kim et al., 2010).
Maas et al. заключават, че има слаба индукция на антитела след ваксинация с инактивиран грипен вирус при млади пилета с антитела, получени от майката. През периода, в който младите пилета имат ниски титри на антитела (под 25 до 26), трябва да се прилагат строги мерки за биосигурност, за да се предотврати въвеждането на вируса на птичия грип. Алтернативно, използването на живи векторни ваксини може да се обмисли при тези пилета, тъй като е доказано, че ефикасността на H5 ваксината с вектор шарковия вирус, не се инхибира от майчините антитела.