ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: СТАНОВИЩЕ: Оценка на риска от разпространение на инфекциозната анемия по конете в Р. България през 2024 г.
5.01.2024 г.
1.Въведение
Инфекциозната анемия по конете (EIA) се среща в световен мащаб. Инфекцията, известна преди като блатна треска, е ограничена до еднокопитните животни. Много случаи остават клинично скрити. Заболяването се характеризира с повтарящи се фебрилни епизоди, тромбоцитопения, анемия, бърза загуба на тегло и оток на долните части на тялото. Ако смъртта не е в резултат на една от острите клинични атаки, се развива хронична инфекция. Чувствителни към вируса на инфекциозната анемия по конете (EIAV) са главно конете, а магаретата и мулетата са по-устойчиви и при тях заболяването протича хронично. Инкубационният период обикновено е от 1 до 3 седмици, но може да достигне и до 3 месеца. В острите случаи лимфните възли, далакът и черният дроб са хиперемирани и увеличени. Хистологично тези органи са инфилтрирани с гнезда от незрели лимфоцити и плазмени клетки. Купферовите клетки в черния дроб често съдържат хемосидерин или еритроцити. Увеличеният далак може да се усети при ректален преглед. Диференциалната диагноза включва вирусен артериит по конете, Anaplasma phagocytophilum и други заболявания включващи оток, треска, анемия или тромбоцитопения, екхимози. (WOAH)
EIA вирусът се класифицира в род Lentivirus в семейство Retroviridae, подсемейство Orthoretrovirinae. Други членове на рода включват: говежди имунодефицитен вирус; вирус на кози артритен енцефалит; котешки имунодефицитен вирус; човешки имунодефицитен вирус 1; човешки имунодефицитен вирус 2; маймунски имунодефицитен вирус; и вирус маеди/висна. След като конят е заразен с EIAV, кръвта му остава инфекциозна до края на живота му и конят може потенциално да предаде инфекцията на други коне.
Предаването на вируса става чрез кръвопреливане или заразен секрет от болен кон. В природата кръвосмучещи конски мухи (Tabanidae) механично разпространяват заболяването и инфекцията често се разпространява по ятрогенни пътища. Вирусът се пренася върху устния апарат на конската муха. Предаването може да възникне и чрез използване на замърсени спринцовки, комплекти за интравенозно приложение или друго оборудване. Може да настъпи и вътреутробно инфектиране на плода (Coggins, 1972).
Вирусният титър е по-висок при коне с клинични признаци и рискът от предаване е по-висок при тях, отколкото при животните носители.
В момента няма налични ваксини. Лабораторните изследвания трябва да се извършват при подходящо ниво на биосигурност, определено чрез анализ на биориска (WOAH).
EIA може да протече в остра, хронична или субклинична форма и клиничните признаци са изключително променливи. Много коне имат много леки или невидими признаци. Признаците на острата форма могат да включват анемия, треска, кръвоизлив, бърза загуба на тегло и оток на кожата и в някои случаи може да бъде фатално. Всички заразени коне, включително тези, които показват леки или невидими признаци, стават носители и се считат за потенциално заразни за цял живот. Заразените животни трябва или да бъдат унищожени, или да останат постоянно изолирани от други еднокопитни, за да се предотврати предаването.
EIA е заболяване, което подлежи на обявяване във Великобритания съгласно изискванията на Заповедта за инфекциозни болести на конете още от 1987 г. (The Infectious Diseases of Horses Order 1987). В Европа подлежи на обявяване, съгласно Здравен кодекс за сухоземните животни на Международната организация по здравеопазване на животните (OIE, WOAH) и европейското законодателство – Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (OB L 84, 31.3.2016г., стр. 1—208)