Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: СТАНОВИЩЕ: Оценка на риска от разпространение на вируса на инфлуенца А при крави в България

През последните години голяма част от страните в Европа и по света бяха засегнати от пандемичната вълна от високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI), като настоящата е и най-тежката в новата история на Стария континент.

Вирусът е с изключително сложна молекулярна таксономия, филогенетика, пластичност, изменчивост и вариабилност (с еволюционни промени в молекулярната структура и цялост на генома, реасортации и рекомбинации между различни серовариетети на вируса). Това е един от вирусите с най-сложно поведение изобщо. Адаптацията на инфлуенчните вируси към конкретен биологичен вид не изключва възможността те да се адаптират и инфектират и други видове, създавайки все по-широк гостоприемников кръг, извън пределите на предпочитания. В този смисъл голямата опасност произтича от прескачане на видовата бариера и възможност от реализация на пандемии, включително при човека.

Епидемичната поява на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) от подтип H5 се разви от 2022 г. в панзоотия с динамично разпространение в експанзивен брой видове гостоприемници. През 2021 г. A/H5N1 clade 2.3.4.4b прекоси Атлантическия океан и бързо се разпространи в популациите на диви и домашни птици в Северна и Южна Америка. Последваха множество доклади за случаи при бозайници с данни, предполагащи предаване от бозайник на бозайник.

В исторически план естествените инфекции при говеда с грипен вирус не са добре документирани въпреки, че е имало случаи на серопозитивни животни. През март 2024 г. беше докладвано огнище на HPAIV H5N1 при млечни крави в Тексас, причинено от новия генотип B3.13, реасортант на предшественик на европейски вирус 2.3.4.4b и вирус от северноамерикански диви птици (H5N1 59 B3.13). Филогенетичните анализи на цели геномни последователности показват, че вирусът най-вероятно е въведен в края на 2023 г. или началото на 2024 г. Настоящите епидемиологични данни предполагат, че последващото разпространение между фермите е свързано главно с несъзнателно транспортиране на заразени крави.

Установено е високо ниво на репликация на H5N1 B3.13 в млечната жлеза на заразените крави, което води до отделяне на вирус с висок титър в млякото, придружено от мастит, масивен спад в производството на мляко и ограничени съобщения за респираторни заболявания. Чувствителността и бързата вирусна репликация на HPAIV в млечната жлеза са в съответствие с доказателствата за наличието на α2,3 свързани рецептори на сиалова киселина във вимето на говедата.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК