ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: Становище, оценка на риска от проникване на Бунявируси на територията на България
- Въведение. Bunyaviricetes е едно от най-големите вирусни таксономични групи, включващо над 300 описани вируса. Представителите на тази група инфектират широк спектър от организми, включително членестоноги, растения, протозои и гръбначни животни, което отразява тяхното високо екологично и епидемиологично значение. Името Bunyaviricetes произлиза от района Bunyamwera в Уганда, където за първи път е изолиран вирусът Bunyamwera.
Вирусите от тази група са обвити, с размер приблизително 80–120 nm, и могат да бъдат сферични или плеоморфни по форма. Те притежават едноверижен РНК геном с отрицателна полярност (ssRNA−), разделен на сегменти — характерна особеност на групата. Според Балтиморската класификационна система бунявирусите принадлежат към група V, включваща вируси с (-)ssRNA геном.
Геномът се състои от три едноверижни РНК сегмента — S (малък), M (среден) и L (голям), с дължина съответно около 1 kb, 4,5 kb и 6,9 kb, капсулирани в рибонуклеокапсид.
S (малък сегмент) РНК кодира нуклеокапсидния протеин (N протеин) и неструктурен протеин (NS протеин), M (среден сегмент) РНК кодира полипротеин, който се разцепва от протеази на гостоприемника до Gn, NSm и Gc протеини, а L (голям сегмент) РНК кодира вирусната РНК-зависима РНК полимераза (L протеин).
https://www.microbiologyresearch.org/content/journal/jgv/10.1099/jgv.0.001365#html_fulltex
Въпреки че основните им гостоприемници са членестоноги и гризачи, някои представители на групата могат да инфектират и хора, причинявайки клинично значими заболявания. Част от вирусите имат и растителни гостоприемници. Допълнително, съществува отделна група т.нар. насекомо-специфични бунявируси, чиято репликация е ограничена единствено до членестоноги.
Предаването на бунявирусите в природата, с изключение на хантавирусите, се осъществява основно чрез членестоноги вектори, най-често комари, но също така и флеботоми (пясъчни мухи) и кърлежи. При някои представители съществуват и гръбначни резервоари, които подпомагат поддържането на вируса в природата. В определени случаи значима роля има и трансовариалното предаване, което допринася за устойчивата циркулация на вирусите в популациите на векторите.
Значимостта на тази вирусна група се подчертава и от съвременни епидемични събития, включително огнища на хантавирусни инфекции, причинени от вируса Andes, свързани с международни пътувания и транспортни маршрути, което показва потенциала за глобално разпространение и обществено-здравна значимост на тези патогени.
