Здраве на растенията

Начало

ЕКИП ЦОРХВ: Анализ на фитосанитарния риск от неприятеля Bactrocera Dorsalis (ориенталска плодова муха) (Hendel, 1912) по земеделските култури в България

 

  1. Резюме на анализ на фитосанитарния риск (АФР) от неприятеля Bactrocera dorsalis – Ориенталска плодова муха (Hendel, 1912) по земеделските култури в България.

Район на АФР – България

Описание на застрашената зона: България.

България е традиционна земеделска страна, където на сравнително големи площи се отглеждат различни видове овощни култури, като ябълка (Malus domestica), вишна (Prunus avium), слива (P. domestica) и праскова (P. persica), и зеленчукови култури, като пипер (Capsicum spp.), краставица (Cucumis sativus), домат (Solanum lycopersicum) и патладжан (Solanum melongena), които са гостоприемници на ориенталската плодова муха (Bactrocera dorsalis).

Bactrocera dorsalis произхожда от тропичните и субтропични райони на Азия. Поради високата адаптивност на неприятеля към различни растения гостоприемници и големия репродуктивен потенциал, видът широко се е разпространил в Югоизточна Азия и Африка. Към този момент няма данни Bactrocera dorsalis да присъства в анализираната застрашена зона, но наскоро неприятелят е прихващан в Европейския съюз (ЕС) – Франция, Италия и Словакия, въпреки че понастоящем няма доказателства да се е установил там.

Климатичните модели показват, че най-южните региони в Европа може да имат екоклиматични условия, подходящи за установяването на Bactrocera dorsalis, но България като цяло, попада в район с неподходящи екоклиматични условия за установяване. При евентуално навлизане в страната, рискът от установяване на Bactrocera dorsalis е нисък, тъй като видът не би могъл да оцелее при температури под 10°C. Предвид климатичните промени, предвиждащи глобално повишаване на температурата с 2°С и увеличение на летните валежи с 20 мм, както и тенденцията към затопляне и прогнозата за по-меки зими през следващите десетилетия в България, се предполага, че условията в най-южните райони на страната (Санданско-Петричката котловина) биха били подходящи за установяването на краткосрочни огнища на вида.

При евентуално установяване и разпространение на Bactrocera dorsalis в този район, макар и само за един вегетационен период, той може да причини потенциални загуби около точките/местата на поява на възрастни мухи, което би могло да инициира поколение на вредителя в съседни овощни и зеленчукови градини.

Въпреки рискът от навлизане на вида в страната да е среден, малко вероятно е негативните ефекти от това навлизане да бъдат значителни. Това се дължи на факта, че неприятелят е чувствителен към ниски температури и би развил краткосрочно поколение само в най-южни райони на страната с преходно-континентален климат със средиземноморско влияние. Все пак неприятелят може да окаже икономическо въздействие върху себестойността на продукцията (добив от овощните и зеленчуковите градини), която ще се повиши, поради необходимостта от допълнително прилагане на продукти за растителна защита (ПРЗ), предприемане и прилагане на профилактични и фитосанитарни мерки в градините.

 

Фитосанитарен риск за България

(В анализа са предоставени индивидуални оценки за вероятността от навлизане и установяване, както и за степента на разпространение и въздействие)

Висок

Среден 

Нисък

Степен на несигурност на оценката.

(вижте Етап 2: Секция Б: 2.7.)

Високо ☐

Средно    

Ниско

Други препоръки:

-          Препоръчва се мониторинг за потвърждаване на статута на вредителя

 

Целият материал можете да прочетете ТУК