ЕКИП ЦОРХВ: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ Разпространение на Ку-треска в България и оценка на риска за здравето на животните и общественото здраве през 2023 г.
- Въведение
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) периодично проследява разпространението на Ку-треска (Q fever, Кланична треска, Куинсландска треска и Балкански грип) сред хората и животните в България, тъй като особено след 2017 г. насам в различни части на страната се наблюдават спорадични епидемични взривове с локален характер на Ку-треска.
Тревога събудиха и констатираните на 17.05.2020 г. 14 положителни случаи на Ку-треска при хора в Габровска област (сред които 4 ветеринарни лекари и персонал, работещ във фермите) и установените положителни стада в три кравеферми и една овцеферма. По тази причина е важно да се припомня значимостта на тази болест и рисковете, които тя крие за здравето на хората и животните, както и да се очертаят необходимите мерки за надзор и предотвратяване на нови случаи.
- Цел на оценката:
Във връзка с констатираните положителни случаи на Ку-треска при хора (сред които, собственици на ферми и персонал, ветеринарни лекари) и установени положителни стада от едри и дребни преживни животни през последните пет години в редица области на България, Центърът за оценка на риска по хранителната верига осъвременява становището си от 19.10.2020 г.[1] с проследяване и анализ на разпространението на Coxiella burnetii, и възможностите за контрол и ерадикация на заболяването Ку-треска, както и с цел да се установят тенденциите в разпространението на заболяването и най-вече връзката между заболеваемостта при хората и животните.
- Обща информация за заболяването, причинител, пътища на предаване и рискови групи
- Описание на опасността:
Ку-треската, описана за първи път сред персонала в кланици в Австралия през 1937 г., сега е призната за ендемично заболяване в целия свят, с изключение на Нова Зеландия. От това първо описание знанията за този патоген и свързаните с него инфекции са се увеличили драстично. Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) наблюдава, анализира и оценява ситуацията по тази тема в становищата си, които може да намерите в раздела „Използвана литература. [1] [2] [3]
От гледна точка на общественото здраве и икономическите последствия Ку-треската (Q-fever) е зоонозно заболяване с висока обществена значимост, чиито етиологичен агент Coxiella burnetii е включен в група В на списъка с потенциални биологични оръжия на Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH, основана като OIE).
1.1. Етиологичен агент
Причинителят на Ку-треска C. burnetii е строг, вътреклетъчен, плеоморфен, Грам-отрицателен кокобацил с инкубационен период 9-40 дни. Средният инкубационен период е 20 дни (обхват 18-21 дни). Първоначално класифициран като вид от рода Rickettsia поради своите задължителни изисквания за вътреклетъчен растеж, C. burnetii вече е призната за бактерия в гама групата на Proteobacteria. Геномното секвениране идентифицира значителна хомология с Legionella pneumophila, също член на тази таксономична група [4].
C. burnetii има 2 морфологични варианта:
- едроклетъчен вариант, който се размножава в тялото на гостоприемника в приемния моноцит и макрофаг и
- дребноклетъчен вариант (0,2 на 0,7 микрона) – малка, дебела и силно устойчива спорообразна форма, която оцелява добре в околната среда поради устойчивостта на топлина и изсушаване, налягане и химически агенти. Например, пастьоризацията на млякото при 72° C за 20 секунди не я унищожава. Дезинфектанти като 5% формалин и 5% хлорна вар унищожават коксиелата, но основите не ѝ действат.
Подобно на други Грам-отрицателни бактерии, C. burnetii притежава липополизахарид като фактор на вирулентност, който е отговорен и за изменение на антигенната фаза, важно свойство, което за първи път е използвано за серологична диагностика от Бенгтсън през 1941 година. Инфекцията има 2 фази, които са аналогични на липополизахаридната груба и гладка фаза на организмите от рода Enterobacteriaceae. Фазовата вариация е свързана главно с мутационна вариация в липополизахарида (LPS). Фаза I е естествената фаза, открита при заразени животни, членестоноги или хора. Тя е силно заразна и съответства на гладък LPS, който помага да се предпази микроорганизмът от защитните механизми на гостоприемника. Обратно, фаза II не е много инфекциозна и се получава само в лаборатории след серийни препасирания върху клетъчни култури или в птичи ембриони. Съответства на груб LPS [5].