ЕКИП ЦОРХВ: Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“
Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция
DOI 10.5281/zenodo.5159047
(резюме)
Центърът за оценка на риска по хранителната верига беше помолен да изготви становище, относно рисковете свързани с опазване на здравето на екзотичните и ценни животни от колекцията на ОП „Зоологическа градина – София“ от заразяване с вирус на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2).
Инфекцията със SARS-CoV-2 не е включена в Списъка на болестите на OIE. Въпреки това, в съответствие със задълженията за докладване в член 1.1.4. от Здравния кодекс на сухоземните животни на OIE, свързан с de novo възникващи заболявания, OIE трябва да бъде уведомена за болестта чрез Световната информационна система за здравето на животните - WAHIS.
Последните експериментални изследвания показват, че много видове бозайници, включително котки, кучета, горски полевки, порове, плодоядни прилепи, хамстери, норки, прасета, зайци, енотовидни кучета и белоопашати елени могат да бъдат заразени с вируса. Котките, поровете, плодоядните прилепи, хамстерите, енотовидните кучета и белоопашатите елени също могат да разпространят инфекцията върху други животни от същия вид в лабораторни условия. Редица проучвания са изследвали приматите като модели за човешка инфекция. Макаци резус, Явански макак, бабуини, гриветка и обикновени мармозети могат да се заразят със SARS-CoV-2 и да се разболеят в лабораторни условия.
Животните в зоологическите градини са обект на ветеринарни грижи, включително текущо наблюдение на инфекциозните заболявания. За някои конкретни видове скринингът за някои коронавируси вече е част от изискванията за влизане на нови екземпляри (напр. FIP при някои Felidae) или да се изследват, когато се наблюдават някакви клинични признаци (напр. диария при млади индивиди). Екологичните и санитарните условия и условията за хуманно отношение в зоологическите градини по никакъв начин не могат да бъдат сравнявани с условията на пазарите на диви животни. В зоологическите градини се прилагат образцови хигиенни и санитарни практики, отлични условия на отглеждане, адаптирани към нуждите на вида, и ежедневно наблюдение на всички животни, за които се полагат грижи.
Във всеки случай трябва да се извърши пълна оценка на риска Covid-19, основана на видовете, за всеки контакт с животни, с принос от страна на животновъдите и ветеринарните екипи, според случая. Рискът от заразяване следва да се оцени в двете посоки: от човек (персонал и посетители) към животно и от животно към човека.
Вероятно някои таксони и видове са изложени на по-висок риск от заразяване от други. За онези видове, които понастоящем се считат за по-малко податливи (напр. птици, риби и влечуги), следва да се прилагат вече действащите стандартни политики на зоопарка, наред с допълнителни стъпки за смекчаване на Covid – 19 инфекцията по отношение на публичното управление, както във всяка друга сграда в зоологическата градина.
Специално внимание трябва да се обърне на онези видове с по-висок риск, за които е известно, че са податливи или вероятно податливи поради генетична близост до хората, т.е. Сhiroptera, фелиди (и други месоядни животни), копитни, мустелиди и примати. Оценките на риска от Covid-19 за тези групи трябва да включват разглеждане на допълнителни протоколи в подкрепа на здравето и биологичната сигурност на животните, които трябва да бъдат въведени в допълнение към протоколите за обществено управление на Covid-19 инфекцията. Публичният достъп до тези високорискови видове трябва да бъде свързан с регионалните нива на циркулиращ вирус и ако се увеличи регионалното ниво на риск и ограничения, тогава трябва да се предотврати и достъпът до високорискови видове. От друга страна при по-малките страни като България тенденцията на развитие на епидемията от COVID-19 се вижда и оценява по-добре на седмична база. Процентът диагностицирани на седмична база позитивни тестове за COVID-19 бавно нараства в момента до 1.5% при 0.7% и 0,5% от предишните седмици на месец юли 2021г. Освен това все още твърде много малко неща знаем все още за COVID - 19 инфекцията и трудно е да прогнозира какво предстои да се случи. Хипотезата според епидемиолозите е, че ни предстои ръст подобен на този през есента на 2020 г., като въпросът е дали растежа ще се ограничи до около 1500-1600 случая седмично, както бе тогава или ще е по-висок. От една страна сега имаме около 1 млн. от населението, ваксинирани с две дози, 400 хил. излекувани, вероятно поне още 1-1,5 млн. преминали през COVID – 19 инфекция без да са регистрирани. От друга страна имаме няколко пъти по-заразен "делта" вариант на COVID - 19 вируса в сравнение с миналата година.Таргетните (прицелните групи) се очаква да бъдат младежите (12-18г. възраст) и хората над 60г. Те са и най слабо обхванати от ваксинационната кампания, но са и най-честите посетители на зоологическата градина по линия на семейния хабитус (дядо, баба, внуче).
За това експертите на ЦОРХВ считат, че рисковете, свързани с опазването здравето на екзотичните и ценни животни, ситуирани на територията на Зоопарк–София следва да продължат и не препоръчва отварянето им за посетители до трайното подобряване на епидемичната ситуация с COVID-19 в Р. България.
Прочетете целия материал ТУК