ЕКИП ЦОРХВ: СТАНОВИЩЕ Относно навлизането на нов серотип на син език (BTV-8) по преживните животни в България през 2025 г.
Заболяването син език (Bluetongue, вируса BTV), известно и като заразна катарална треска, е незаразна, предавана от насекоми вирусна инфекция по домашни и диви преживни животни. Не е известно да засяга хора. До преди 25 – 30 години се считаше за „екзотично” заболяване със строго ограничено географско разпространение. В последните години, навлизайки в Европа, то се превърна в глобален проблем, обхващайки нови географски ширини и територии. Заболяването се характеризира с възпаление на лигавиците - ерозии и улцерации, оток на устните и езика, задух, куцота и аборти при бременни животни.. Овцете обикновено са най-засегнати, докато говедата и козите обикновено не показват никакви клинични признаци и могат да носят вируса за определен период от време и да го предават на компетентните вектори, които пък да заразяват други преживни животни.
Идентифицирани са 26 (според някои автори 29 – Mayo et.al., 2020) различни серотипа и способността на всеки генотип да причинява заболяване варира значително, което формира плуралитета на вируса и различията в клиничната изява, респективно тежестта на протичане на инфекцията. Патогенността на вирусните варианти в рамките на един същ серотип може да варира значително. Някои от последно доказаните са по-слабо патогенни или апатогенни. Тези различни серотипове на вируса на синия език по подобие на инфлуенчния вирус, могат да претърпят генетично пренареждане помежду си, както и с атенуирани ваксинални щамове, за да произведат нови варианти. Синият език е заболяване от „категория C“ (Animal Health Law, Закона за здравето на животните)[1].
Вирусът на синия език (BTV) се пренася чрез инсекти от рода Culicoides (мокреци), които са биологични вектори. Не се предава чрез директен или индиректен контакт между животни при липса на насекоми. Източници на вируса са заразени Culicoides. Вирусът (BTV) присъства в много страни, простиращи се приблизително между 40° северна ширина и 35° южна ширина (последните години достигна до 56° северна ширина). Серологично е доказано, че вирусът на синия език присъства в региони, където присъстват Culicoides (напр. Африка, Северна и Южна Америка, Австралия, Близкия изток и някои страни от Южна Азия и Океания). Ситуацията със синия език в ЕС се промени значително напоследък с нахлуването на нови серотипове, а именно на серотип 8 (в район на Съюза, където никога преди не са били съобщавани огнища и който не е бил считан за рисков от син език). Характерна за него е силно изразената сезонна динамика в страните от умерените географски ширини, свързано с периода на активно летене на векторите преносители
Синият език е заболяване, регулирано от Регламент (ЕС) 2016/429 (Animal Health Law), който влезе в сила на 21 април 2021 г. С него се променя предишния подход по отношение на това заболяване, установен във вече отменената Директива 2000/75/ЕО на Съвета[2].
Новият подход преминава от “заболяване с незабавно ликвидиране“ към „заболяване, което може да бъде предмет на незадължителни програми за ликвидиране“[3].
Регламент (ЕС) 2018/1882[4] определя инфекцията с BTV като заболяване от категория C+D+E. Това означава:
„„болест от категория C“: означава болест от списъка, която е от значение за някои държави членки и за която са необходими мерки за предотвратяване на разпространението ѝ към части на Съюза, които официално са свободни от болестта или които имат програми за ликвидиране на съответната болест от списъка, както е посочено в член 9, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429;
„болест от категория D“: означава болест от списъка, за която са необходими мерки за предотвратяване на разпространението ѝ поради навлизането ѝ в Съюза или поради движение между държавите членки, както е посочено в член 9, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/429;
„болест от категория E“: означава болест от списъка, за която е необходим надзор в рамките на Съюза, както е посочено в член 9, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/429.).“
Промененият подход на ЕС към контрола на вируса на синия език (BTV), се изразява в преминаване от задължително ликвидиране към по-гъвкава система с незадължителни програми за ликвидиране и целенасочено управление на болестите в рамките на държавите членки. Тази промяна, въведена съгласно Закона за здравето на животните, позволява на отделните държави да адаптират своите стратегии въз основа на местните условия и разпространението на болестта.
Преминаване от задължително към незадължително ликвидиране: ЕС вече не налага ликвидиране на BTV във всички държави членки. Вместо това, позволява незадължителни програми за ликвидиране, което означава, че отделните държави могат да изберат да ги прилагат въз основа на своите нужди и ресурси.
Акцент върху управлението на болестите: Фокусът се измести към предотвратяване на разпространението на BTV от засегнатите райони към райони без болести, с ограничения за движението на животните и засилено наблюдение.
Автономия на държавите членки: Всяка държава членка вече има по-голяма автономия при вземането на решения как да управлява BTV, включително дали да ваксинира, да въведе контролни зони или да предприеме други мерки.
Ваксинацията като инструмент: Ваксинацията е призната за важен инструмент за контрол на болестите и ЕС е одобрил ваксини за определени серотипове.
Дерогации за търговия: Възможни са дерогации от стандартните търговски правила, особено за ваксинирани животни или за животни, предназначени за клане.
Развиващо се разбиране за BTV: ЕС продължава да адаптира своя подход въз основа на текущите изследвания и разбиране на динамиката и моделите на предаване на BTV.
Фокус върху надзора: Наблюдението остава от решаващо значение за наблюдение на заболяването и информиране на мерките за контрол.
При актуализирането на съответното законодателство, за да отрази тези промени, Делегиран регламент (ЕС) 2020/689[5] играе ключова роля.
Целият материал можете да прочетете ТУК