ЕКИП ЦОРХВ: СТАНОВИЩЕ: Международен инструмент на СЗО за превенция, готовност и реакция на пандемии за 7-ма среща на Международния орган за преговори
В настоящето становище са представени кратки, обобщени коментари (предвид краткия срок) на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) по предложението на Бюрото за текст за преговори (док.A/INB/7/x October 2023), касаещи възприети предишни наши препоръки, както и основните позиции, по които не виждаме препоръките да са възприети, а това според нас остава наложително.
Общи забележки относно предложението на Бюрото за текст за преговори:
Предложението все още съдържа много от предизвикателствата, които идентифицирахме с предишни наши становища и ЦОРХВ поддържа всички предложения, изложени в предишните си становища. (линкове към тях са приложени в края на текста)
Поддържаме резервата си относно необходимостта и обосноваността от поемане на политически ангажимент към това Споразумение. Считаме, че поемането на такъв ангажимент ще представлява непропорционално поемане на финансова тежест от страна на държавата, дублиране на вече съществуващи системи и необосновано поддържане на постоянна готовност на множество сектори и системи, което отново е свързано с големи финансови инвестиции и непропорционално финансиране на едни сектори за сметка на други.
- Като цяло много разпоредби в целия текст остават неясни или двусмислени и неподходящи, като например:
а) Относно Преамбюли 1 и 7:
„1. Признавайки , че Световната здравна организация е от основно значение за укрепване на превенцията, готовността и реагирането на пандемии, тъй като тя е ръководният и координиращ орган на международната здравна работа“ – При всички случаи предлагаме думата „ръководният“ да отпадне. Поддържаме, изразената и в предишни становища позиция, че текстовете непропорционално концентрират отговорността върху СЗО. Такива ръководни преценки и решения не могат да се възлагат на една единствена организация, която да определя глобално за всички държави едни и същи мерки – риска от допускане на грешки става неизчислимо висок. Следва да се даде възможност за разгръщането на широкото многообразие от решения и научни достижения, които държавите могат да предложат. Предлагаме да не се натоварва СЗО с такава концентрирана отговорност и ролята ѝ да бъде координираща, но не и правно обвързваща и задължителна. Могат да се потърсят други варианти, в които да има широко представителство на държавите за вземане на такива глобални решения. Такава бележка има и в анализа на ЕК. СЗО може да има подпомагаща и предоставяща знания организация и евентуално координираща със съвети реакциите на пандемии.
„7. Признавайки значението на осигуряването на политически ангажимент, ресурсно осигуряване и внимание в различните сектори за предотвратяване на пандемия, готовност и реакция“ – продължаваме да поддържаме резервата си относно необходимостта и обосноваността от поемане на политически ангажимент.
б) Определението за пандемия, което е твърде общо, без конкретни параметри, описващи пандемията и дава възможност за спекулации.
в) Чл. 2, пар. 2 – не е възможно, нито необходимо Споразумението да се прилага по всяко време и непрекъснато да е в сила. Това би представлявало ненужно голяма административна тежест за държавите и техните здравни органи и не е аргументирана такава необходимост. Може би е обосновано да се прилагат само определени членове, но не и цялото.
- Като цяло прави впечатление (напр. чл. 3 Общи принципи и подходи), че се извежда на преден план ръководната и координираща роля на СЗО, а в същото време основната отговорност от предприетите действия остава за държавите, без да е упомената в какви случаи отговорността за взетите решения се носи от СЗО.
- В чл.3, пар. 12 – поддържаме вече изразено становище, че следва да се добавят думите „и телесна неприкосновеност“.
- В чл. 4, пар. 2 и чл. 5, пар. 5, чл. 6, пар. 3, чл. 19, пар. 3 и чл. 20, пар. 3 (без претенция за изчерпателност) – съществува противоречие, за което вече сме изразили становище, но то не е възприето и отразено – не може да се изисква от страните да поемат ангажимент за укрепване на капацитета на развиващите се страни. Записано по този начин става императивно задължение, което е неприемливо, но продължава да е разписано на много места в Споразумението и се очертава като основен принцип.
- В чл. 4, пар. 4 и 5 се поставя голяма административна тежест върху държавите, като има опасност от дублиране както на съществуващи вече системи в самите държави, така и на такива, които вече се прилагат по Международните здравни правила, европейското законодателство и други договорни отношения.
- Предложената от Комисията Алтернативна редакция на член 4, особено пар. 6 е неприемлива и изисква задълбочени разисквания и редакции, тъй като съдържа твърде общи изисквания, подлежащи на спекулативни тълкувания.
- Текстовете на целия член 8 са неясни, а пар. 6 е неприемлив поради неяснотата на вмененото задължение на страните да осигурят партньорска проверка. Не е ясно от кого, как ще се провежда, не е аргументирана необходимостта от такава.
- В предложения драфт са възприети забележките касаещи прокламираните като зачитани и гарантирани при изпълнението на Инструмента човешки права, като са редактирани текстовете предвиждащи въвеждането на конкретни мерки за гарантиране на зачитане на многообразието, насърчаване на равенството между половете и защита на лицата в уязвимо положение.
- Формално са отпаднали текстовете, регламентиращи централната роля на СЗО, които бяха критикувани, като представляващи неоправдани и опасни за демократична система централизираност и единоначалие, обезсмислящи усилията за сътрудничество и дискредитиращи предоставената от Инструмента гаранция за равнопоставеност при съвместно вземане на решения по обществено значими проблеми. Но действително се запазва централизираният подход на СЗО по отношение на механизмите за финансиране.
Текстът продължава да поддържа ориентацията и централизация към СЗО. Предлага се верига за доставки и логистична мрежа на СЗО, без да се споменават други организации и без предоставяне на свобода и гъвкавост.
Поддържаме и коментарът на ЕК, а именно: „ Централният подход на СЗО е очевиден и във връзка с предложението за механизъм за финансиране под егидата на СЗО.