ЕКИП ЦОРХВ: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска при консумация на млечни продукти с установено съдържание на геном на Coxiella burnettii
Във връзка с постъпило искане от Българската агенция по безопасност на храните за оценка на риска от експозиция на хората на Coxiella burnettii при консумация на млечни продукти, съдържащи ДНК на Coxiella burnettii, произведени от краве мляко, добито от крави с положителен резултат за заболяването Ку-треска, Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) изготви следното становище:
Заболяването Ку-треска и неговият причинител
Ку-треската е природно-огнищно заболяване (кърлежите са едни от главните резервоари на C. burnetii в природата и имат важна роля в поддържането на огнищата при селскостопанските животни), което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора[1]. Причинителят е облигатно вътреклетъчната бактерия Coxiella burnetii, която притежава значителна устойчивост във външната среда, както и при въздействието на физични фактори като висока температура. Носителство на Coxiella burnetii е доказано в 62 вида кърлежи от семействата Ixodidae, Argasidae и Gamasidae. Сред най-честите преносители на C.burnetii, се посочват Rh. sanguineus, H. plumbeum, Rh. turanicum, I. ricinus, H. marginatum, H. punctata и др.. От гледна точка на общественото здраве и икономическите последствия Ку-треската е зоонозно заболяване с висока обществена значимост, чийто етиологичен агент Coxiella burnetii е включен в група В на списъка на OIE с потенциални биологични оръжия.
Заболяването Ку-треска, описано за първи път сред персонала в кланици в Австралия, сега е признато за ендемично в целия свят, с изключение на Нова Зеландия.
Въпреки че Ку-треската при хората в повече от 60% от случаите протича асимптомно, в някои случаи може да се прояви като остро или хронично заболяване и могат да възникнат тежки усложнения като пневмония или хепатит, ендокардит, преждевременно раждане или аборти при бременните жени. Смъртните случаи при хората са рядкост – под 2%, а след преболедуване организмът изгражда траен имунитет.
Преживните животни (най-вече говедата, овцете и козите) са признати за основен източник на инфекция за хората. Георгиев и екип[2] от ЦОРХВ подчертава, че предаването на заразата може да се извърши хоризонтално от животно на животно и без посредничеството на кърлежи. При преживните животни инфекцията с C. burnetii води главно до репродуктивни нарушения като аборти, мъртво раждане, раждане на слаби телета, метрит и безплодие, със свързаното негативно икономическо въздействие върху фермите. От голямо значение за поддържане и разпространение на инфекцията е носителството на патогенния причинител от животните, при което през известни интервали от време и под влияние на определени фактори инфекцията се изостря и заразените животни започват да екскретират големи количества от инфекциозния агент в околната среда, главно при раждането или аборта с околоплодните течности, плацентата, маточните изтечения, вагиналната слуз, млякото, фекалиите, урината и спермата. Допълнително под влияние на раждането инфекцията се обостря и възбудителят се отделя в голямо количество и продължително време със слюнката и носните секрети. C. burnetii оцелява много добре в околната среда и се открива в аерозоли и прах. Тези заразени частици са основният път на заразяване както за животните, така и за хората.
Целият материал можете да прочетете ТУК