Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

Екип ЦОРХВ: Научно становище относно възможностите за водене на борба със синия език по дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи на територията на Р. България през 2021г.

 Резюме

Синият език (катарална треска по овцете, Вluetongue – BT) е остро, вирусно, векторно-преносимо, неконтагиозно заболяване по преживните животни, предизвиквано от вируса на синия език (BTV). Пренася се чрез инсекти от рода Сulicoides (Diptera: Ceratopogonidae), въпреки че предаването и от други вектори , чрез ухапвания или рани по кожата и предаването от майка на плода също са възможни. Характерна за него е силно изразената сезонна динамика в страните от умерените географски ширини, свързано с периода на активно летене на векторите преносители. Вирусът на синия език може да зарази широк спектър от домашни и диви преживни животни – овце, кози, говеда, антилопи, биволи, европейски бизони, муфлони, сърни, елени, диви кози, якове, камили и затова болестта се означава още като син език по преживните животни.

            Във връзка с необходимостта от контрол на заболяването син език по дивите преживни животни на територията на страната и невъзможност да се извършва поголовна ежегодна ваксинация, и искане на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за предприемане на мерки за ограничаване на разпространението на вируса между дивите преживни в резултат на сериозните загуби при тях през 2020 г. причинени от болестта син език, Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) си постави за цел да направи научна оценка на възможностите за водене на ефективна борба с болестта син език по дивите преживни животни на територията на Р. България и да предложи адекватни методи за намаляване на популациите от кръвосмучещи насекоми, разпространяващи вируса на BTV между дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи в горските стопанства на територията на страната.

При извършване на оценката са взети под внимание следните фактори:

  1. ролята на дивите преживни животни в разпространението на вируса на синия език и поддържането на векторната популация;
  2. ролята на векторите от род Culicoides – жизнен цикъл и биотопи;
  3. месечни средни климатични данни за Р. България и прогноза за сезони зима 2020/21 г. и пролет 2021 г.;
  4. възможности за водене на борба за намаляване на популациите от кръвосмучещи насекоми, разпространяващи вируса на синия език между дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи на територията на страната през 2021 г. – използване на ларвицидни средства и тяхното влияние върху куликоидните популации и другите полезни насекоми.

            От направеният анализ можем да обобщим следните изводи и препоръки:

  • Високата плътност на благороден елен (Cervus elaphus) в някои европейски региони поражда опасения относно потенциалната роля, която неваксинираните европейски диви преживни животни могат да играят за поддържането или разпространението на вируса на синия език. Повечето видове диви преживни животни са податливи на инфекция с BTV, макар и често безсимптомно.
  • По отношение на BTV в Европа стана ясно, че предаването и поддържането на вируса се осъществява по сложна мрежа от множество гостоприемници, множество вектори и участието на множество вируси на BTV. Дивите преживни животни все повече се считат за важен възел в тази мрежа, а някои видове се считат за отлични индикатори (сентинели) за циркулацията на BTV.
  • Широкият диапазон от диви преживни животни в Европа, податливи на инфекция с BTV, промените в плътността на популацията им в дивата природа, и очевидно дълготрайната виремия, при благородни елени, заразени от различни серотипове на BTV, и продължаващите огнища на ВТ при селскостопанските животни в средиземноморските страни предполагат ролята на дивите преживни като резервоари на BTV в Европа.
  • По време на сезона на чифтосване – който съвпада с основния период на годишна активност на много вектори на BTV (началото на есента) – големи групи от благороден елен се струпват в общи местообитания (когато се отглеждат свободно), благоприятстващи взаимодействието с куликоидите и това води до увеличаване излагането на BTV и предаване на инфекцията.
  • Дезинсекционната практика за борба с възрастните форми на мокреците не разполага с инсектициди с избирателно действие, поради което обработките на големи площи с инсектициди крие сериозни рискове от отрицателно въздействие върху хора, животни, полезни насекоми в т.ч. и полезните опрашители (пчелите и др.), рибите и хранителните продукти.
  • Изпитването на ефективността на ларвицидните и възрастовоцидните инсектициди срещу инсектите от род Culicoides са тествани индивидуално до момента само в лабораторни и/или полеви проучвания, но никога не са били прилагани широко мащабно на големи площи или в дивата природа.
  • Резултатите от научните проучвания подчертават възможността за контрол на инсектите от род Culicoides с комбинираната употреба на възрастовоцидни и ларвицидни препарати.
  • Преди започване на програма за борба с куликоидите за всяко горско стопанство ще бъде необходимо да се идентифицират потенциалните места за размножаване на векторите (биотопите) и заобикалящата го местност. Ограничаването на обработките до фокусирани зони позволява целенасочен контрол на векторните видове, намаляване на екологичното въздействие и опазване на естествената биоценоза.
  • Прилагането на инсектициди в околната среда (съгласно становище на EOБХ от 2008 г.) за унищожаване на възрастни или ларвни форми на куликоидите н всяко тяхно използване за химически обработки трябва да бъде внимателно оценено по отношение на въздействието върху околната среда, в това число и риска за дивите и домашните опрашители, риска за потребителя и потенциала за развитие на резистентност в популациите инсекти от род Culicoides.
  • ЦОРХВ препоръчва на ИАГ за водене на ефективна борба с болестта син език по дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи в горските стопанства на територията на Р. България, да се използват методи за намаляване на популациите от кръвосмучещи насекоми, разпространяващи вируса на BTV между дивите преживни животни, чрез употребата на ларвицидни препарати за локална наземна употреба, насочени към ларвите в местообитанието за размножаване, преди те да могат да се превърнат във възрастни куликоиди и да се разпръснат.
  • Да бъдат използвани само ниско токсични и бързо разграждащи се ларвицидни средства.
  • Третирането с ларвицидни препарати на местообитанията (биотопите) за размножаване на компетентните вектори – куликоидите, помага за намаляване на популацията на възрастни куликоиди. Течните ларвицидни продукти се нанасят директно върху водите повърхности с помощта на гръбни моторни пръскачки или пръскачки, монтирани на моторни превозни средства. Съставите на ларвицидните средства, оформени като таблетки, гранули или масла да се прилагат ръчно в зоните за размножаване на инсектите директно върху влажните повърхности.
  • За доказване ефективността от използваните ларвицидни средства следва да се следи за плътността на възрастните екземпляри на куликоиди в местата за оглеждане на диви преживни животни с помощта на залагането на светлинни капани за куликоиди. Уловите на възрастните екземпляри и плътността на компетентните вектори ще бъдат използвани като критерии за оценка на противоепидемичните мероприятия по контрола на векторите с използването на ларвицидни средства и контрол над честотата на обработките на биотопите.


Целият материал можете да прочетете ТУК