Екип ЦОРХВ: Научно становище относно подходящия период за извършване на поголовна ваксинация срещу заболяването син език по преживните животни на територията на Р. България през 2021г.
План на оценката:
I. Европейско и национално законодателство;
II. Цел на становището;
III. Епидемиологична обстановка в света и Европа, по отношение на заболяването син език по преживните животни;
IV. Оценка на подходящия период за извършване на поголовна ваксинация срещу заболяването син език по преживните животни на територията на България през 2021 г.;
V. Изводи и препоръки;
VI. Използвана литература.
Синият език (катарална треска по овцете, Вluetongue – BT) е остро, вирусно, векторно-преносимо, неконтагиозно заболяване по преживните животни, предизвиквано от Bluetonguevirus (BTV). Пренася се чрез инсекти от рода Сulicoides. Характерна за него е силно изразената сезонна динамика в страните от умерените географски ширини, свързано с периода на активно летене на векторите преносители.
Етиология – BTV принадлежи към род Orbivirus на сем. Reoviridae. Вирусът на синия език се характеризира с голяма антигенна вариабилност от 24 серологични типа, което се обуславя от пластичността и сегментираността на неговия геном.
Възприемчивост – BTV може да зарази широк спектър от домашни и диви преживни животни – овце, кози, антилопи, говеда, биволи, сърни, елени и затова болестта се означава още като син език по преживните животни. Въпреки това, сериозни клинични признаци са наблюдавани само при някои породи овце (подобрени породи) и няколко вида елени. Говедата и козите обикновено проявяват субклинични инфекции и поради това могат да служат като важни и скрити вирусни резервоари за овцете. Някои серотипове на вируса, като серотип 8, който наскоро предизвика инфекция в Северна Европа, показват по-висока вирулентност при говеда със сериозни социално-икономически последици.
I. Европейско и национално законодателство;
Европейско законодателство
1. Директива 2000/75/ЕО от 20 ноември 2000 година за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език (OB L 327, 22.12.2000г., стр. 74 – 83); Дата на изтичане на валидността: 20/04/2021; ще бъде отменена и заместена от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (OB L 84, 31.3.2016г., стр. 1 – 208);
2. Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията от 26 октомври 2007 година относно правилата за прилагане на Директива 2000/75/ЕО на Съвета по отношение на контрола, наблюдението, надзора и ограниченията за движението на някои животни от видовете, възприемчиви към болестта син език (OB L 283, 27.10.2007г., стр. 37 – 52). Дата на изтичане на валидността: 20/04/2021; ще бъде отменен от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (OB L 174, 3.6.2020г., стр. 211 – 340);
3. Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 година относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58); Дата на изтичане на валидността: 20/04/2021; ще бъде отменена и заместена от Регламент (ЕС) 2016/429;
4. Регламент (ЕО) № 1099/20091 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване (OB L 303, 18.11.2009г., стр. 1—30).
Национално законодателство
1. Закон за ветеринарномедицинската дейност (Обн. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г.,изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г.) дава рамката за профилактика, обявяване, контрол и ликвидиране на заразните заболявания по животните и основанията за изготвяне на национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести, сред които и син език по преживните животни;
2. Наредба № 19 от 14 декември 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни (Обн. ДВ. бр.5 от 17 януари 2006 г.);
3. Наредба № 23 от 14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (Обн. ДВ, бр. 6 от 20.01.2006 г.) въвежда изцяло изискванията на Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 година относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58)
4. Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Обн. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006 г.)
5. Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г. (ДПП) – Мерки съгласно програмата: 5.1. описани са контролът на заразните заболявания по животните, необходимите лабораторни изследвания, ентомологичният надзор, клиничните прегледи, начините и организацията на ваксиниране на животните, убиването на преживни животни с клинични признаци за болестта; 5.2. Надзор на заболяването син език чрез използване на сентинелни животни през 2019 – 2021 г.; 5.3. Надзор на заболяването Син език при диви преживни животни – в случай на неблагоприятна епизоотична обстановка (огнища на син език в България или съседни държави) и в зависимост от ситуацията Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да разпореди вземане на кръвни и органни проби от възприемчив дивеч (Capreolus, Cervus elaphus, Dama, Ovis musimon) за син език и/или епизоотична хеморагична болест; 5.4. Надзор на вектора – залагане на светлинни ловилки в съответните квадранти от територията на страната; 5.7. Регистрираните ветеринарни лекари имат задълженията да вземат и изпращат проби за изследване за син език по преживните животни, и да извършват ваксинацията, като след това изпращат месечен доклад до официалния ветеринарен лекар.
6. Стандартна оперативна процедура – Оперативен план за ликвидиране на болести по животните в Република България
7. Част I: Стратегия и ресурсен план (Стратегически и ресурсен план –14.12.2018г.) и като неразделна част към него
8. Част II: Практическо ръководство за борба с болестта син език по преживните животни
9. Инструкция за извършване на дезинсекция на животновъдни обекти и обработка на животните срещу насекоми, провеждани от фермери, срещу син език, заразен нодуларен дерматит и други векторно преносими болести
10. Стандартна оперативна процедура по съхранение, прилагане и отчитане на ваксинацията срещу син език на говеда и овце през 2015 г. (18.2.2015г.)
II. Цел на становището
Във връзка с необходимостта от извършване на поголовна ежегодна ваксинация за заболяването син език по преживните животни, Българската агенция по безопасност на храните поиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига да даде становище за най-подходящия период за извършването на ваксинацията на животните през 2021 г. по отношение на това заболяване.
В това становище е представен анализ на факторите, които водят до определянето на най-подходящия период за извършването на ваксинацията през тази година.
За изготвянето на становището са използвани сравнителни методи, описващи взаимодействието на определени фактори, които играят роля в определянето на най-подходящия период за извършване на ваксинацията на преживните животни, базирани на: вида на векторите, разпространяващи син език, месечните средни климатични данни за България и сезонна прогноза за България за сезони зима 2020/21 г. и пролет 2021 г., както и видът на използваната ваксина, периодът на създаване на имунитет и организацията на ваксинирането на животните за син език.
III. Епидемиологична обстановка в света и Европа, по отношение на заболяването Заразен нодуларен дерматит по ЕПЖ
Разпространението на заболяването син език на територията на Европа и света през 2020г. е дадено на следните схеми:
