Екип ЦОРХВ: СТАНОВИЩЕ относно възможностите за навлизане и установяване на Spodoptera frugiperda (Smith) в Р. България и вероятните последствия за производството на царевица
РЕЗЮМЕ
Неприятелят Spodoptera frugiperda Smith (Lepidoptera: Spodoptera) произхожда от тропическите и субтропическите райони на западното полукълбо и е един от най-важните вредители по Zea mays (царевица). През 2016 г., е докладван от Африка, за първи път извън естественият си ареал на разпространение и за две години се е разпространил в повече от 30 държави на Африканския континент. Към 28 Септември 2020 г., Spodoptera frugiperda е съобщен от 110 държави на пет континента, където е причинил значителни щети основно по царевицата, макар че е полифаг и вреди на голям брой гостоприемници - културни и декоративни видове, много от които с икономическо значение. Царевицата, която е предпочитаният гостоприемник на Spodoptera frugiperda, е основна земеделска култура в България. Основният път, по който видът би могъл да навлезе в страната, е чрез внос на плодове от зеленчукови растения гостоприемници (пипер, патладжан), царевица, рязан цвят и чрез посадъчен материал от декоративни растения. Понастоящем неприятелят не присъства на територията на Европейския съюз (ЕС), но ако навлезе в Европа има потенциала да се установи в някои от най-южните части на Испания, Италия, Гърция и вероятно Португалия, където климатичните фактори и наличието на растения гостоприемници са подходящи за установяване и развитие на четири поколения годишно. Ако неприятелят се установи в Гърция, той би могъл да навлезе в България и по естествен път чрез миграцията на възрастните индивиди, които имат силен полетен капацитет.
От направената прогноза на климатичния модел CLIMEX за установяване на вредителя в Европа, при минимален праг за развитие на Spodoptera frugiperda от 12°С, България попада в район с неподходящи екоклиматични условия за установяване, т.е. при евентуално проникване в страната, рискът от установяване на Spodoptera frugiperda е нисък, тъй като при минусови температури всички етапи от развитието му загиват. Ако все пак неприятелят навлезе и се разпространи с помоща на търговски обмен и движение на растения гостоприемници и растителни продукти, или чрез летежа на възрастните, той би могъл да развие 1-2 преходни летни популации. Тези популации биха могли да окажат отрицателно въздействие, както върху производството (причинявайки значителни загуби на добива) и консумацията на местна продукция царевица (нападнатите кочани са с влошено качество на зърното и намалена себестойност), така и върху финансовото състояние на земеделските стопани и българското земеделие.
Ако Spodoptera frugiperda бъде въведен в България и стане вредител по царевицата, за контрола му би могло да се приложат системите за интегрирано управление на вредителите или разрешените в страната инсектициди за контрол на съществуващите вече вредители по царевицата - Ostrinia nubilalis Hb, Helicoverpa armigera Hubner, Tanymecus dilaticollis и Diabrotica virgifera virgifera LeConte.
От проведеното през 2019 г. официално обследване на територията на Р България за карантиния вредител Spodoptera frugiperda (Smith), Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съобщава статуса на вредителя - отсъства, потвърдено чрез обследване.