ЗООИНЖ. Д-Р НАДЕЖДА ЛУКАНОВА, ОНС: ИНФОРМАЦАЯ: Благосъстояние на свинете във фермата
Научно становище на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ)
Източник на снимката: EFSA
Резюме
Настоящото научно становище е фокусирано върху благосъстоянието на свинете във фермата и се основава на литературни източници и експертно мнение. Оценени са всички категории свине: млади свине на 1-во заплождане, свине в сухостоен период, свине майки, лактиращи свине (кърмещи), кърмачета (бозаещи прасета), отбити прасета, прасета за угояване и нерези. Описани са най-важните системи за отглеждане, използвани в Европа. За всяка система са идентифицирани последиците за благосъстоянието на животните, показателите за благосъстояние основани на животни (ПОЖ или „ABMs“ на англ.)[1], както и свързаните с тях мерки и опасности, водещи до последици за благосъстоянието на животните. Освен това се препоръчват мерки за предотвратяване или коригиране на опасностите и/или смекчаване на последиците за благосъстоянието на животните. Отправени са и препоръки относно количествени или качествени критерии в отговор на конкретни въпроси относно благосъстоянието на свинете (например хапане на опашката) и свързани с Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“. Панелът по здравеопазване и хуманно отношение към животните (AHAW) на ЕОБХ дава препоръки как да се смекчи груповият стрес, когато свинете в сухостоен период и младите женски свине са групирани веднага след отбиване или в ранна бременност.
Резултатите от сравнителна качествена оценка предполагат, че дългостеблестата или дълго нарязана слама, сено или сенаж са най-подходящият постелъчен материал за родилните боксове. Ще е необходим период на адаптация за кърмещите свине майки и техните прасенца след настаняването им в родилните боксове (за разлика от родилните клетки), преди да се постигнат стабилни резултати относно благосъстоянието им. Панелът препоръчва минимално свободно пространство за кърмещите свине майки, за да може да се гарантира благосъстоянието на новородените прасета (като се взема предвид смъртността на живородените прасета).
Сред основните рискови предпоставки за хапане на опашката са допустимото пространство, вид подова настилка, качеството на въздуха, здравословното състояние на животното и хранителния състав на дажбата. В по-късен период от живота на свинете, възрастта на отбиване не влияе пряко върху хапането на опашката. При свинете за угояване е изследвана и количествено определена връзката между наличието на пространство и скоростта на растеж, поведението в легнало положение и хапането на опашката.
По искане на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) предостави научно становище относно благосъстоянието на свинете, отглеждани във ферми, в зависимост от различните системи на отглеждане и различните категории свине.
В Задание 1 са описани съществуващите категории свине и системите за отглеждане. В Задание 2 са описани последиците за благосъстоянието на животните, които са счетени за най-значими за свинете, докато в Задание 3 ‒ свързаните с тях измерители (показатели, основани на животните ‒ ПОЖ). За всяка от системите за отглеждане, ЕОБХ е поискала да се идентифицират опасностите, водещи до последиците за благосъстоянието (Задание 4), и да се предоставят препоръки за предотвратяване на опасностите или смекчаване на последиците за благосъстоянието (Задание 5).
В становището са посочени пет специфични задания, които се отнасят до:
- Благосъстояние на млади женски свине на първо заплождане и сухостойни бременни свине майки след отбиване, отглеждани индивидуално и групово през първите 4 седмици от бременността;
- Благосъстоянието на млади женски свине на първо заплождане и сухостойни бременни свине майки 1 седмица преди опрасване, отглеждани в различни системи, предлагащи различна степен на поведенческа свобода;
- Благосъстояние на свинете майки и прасетата от опрасването до отбиването им (10 седмична възраст), отглеждани в различни системи, предлагащи различна степен на поведенческа свобода;
- Благосъстояние на подрастващите прасета и тези за угояване и рисковете, свързани с отбиването, допустимо пространство, вид подова настилка, обогатяващ материал, качество на въздуха, здравословно състояние, изхранване и манипулации (купиране на опашката, рязане на зъби, кастрация);
- Оценка по показателите, основани на животни, взети от кланиците относно нивото на благосъстоянието на животните в свинефермите (увреждане на опашката, стомашни язви, белодробни лезии).
Описани са следните категории свине: млади женски свине на първо заплождане и сухостойни свине майки, свине майки и кърмещи свине майки, прасета (от раждането до отбиването, включително изкуствено хранени), подрастващи (отбити) прасета (от отбиването до 10 седмична възраст), прасета за угояване (от 10 седмична възраст до клане или за разплод), нерези (за разплод) и животни, нуждаещи се от отделяне от останалите или лечение.
Идентифицирани са 21 системи за отглеждане на свине, от които 14 са счетени за най-подходящи и е дадено допълнително описание и оценка. Останалите са счетени за не толкова разпространени в Европа, с висока променливост в структурата или пък са подобни на вече избраните системи.
Млади женски свине на първо заплождане и сухостойни свине майки: отглеждане в индивидуални боксове в свинеферми, отглеждане в групи, вътре в помещение (вътрешно групово отглеждане) и външни падокови системи. Не се препоръчват вътрешни системи с достъп до външна бетонна площ.
Опрасили се свине майки, кърмещи свине майки и бозаещи прасета: отглеждане в индивидуални клетки с ограничител, индивидуални боксове и външни падокови системи. Не са подходящи индивидуални боксове с временни клетки с ограничител, индивидуални родилни боксове + групово кърмене в боксове и вътрешни системи с достъп до външна бетонна площ.
Бозаещи прасета: отглеждане в системи за изкуствено хранене.
Подрастващи прасета: отглеждане във вътрешни системи с достъп до външна площ, само вътрешно групово отглеждане и външни падокови системи.
Свине за угояване: вътрешно групово отглеждане, вътрешни системи с достъп до външна площ и външни падокови системи.
Нерези: отглеждане във вътрешни индивидуални боксове. Не са подходящи вътрешни системи с достъп до външна бетонна площ и външни падокови системи.
Животни, нуждаещи се от лечение или отделяне (всички категории): включени са ветеринарни клиники/възстановителни центрове или самостоятелни боксове, но не са описани подробно.
Описани са 16 важни последици за благосъстоянието включващи:
- ограничаване на движението;
- проблеми с почивката;
- групов стрес;
- социален стрес;
- стрес при раздяла;
- невъзможност за ровене или намиране на храна;
- невъзможност за изразяване на майчински инстинкт;
- невъзможност за бозаене;
- продължителен глад;
- продължителна жажда;
- топлинен стрес;
- студов стрес;
- затруднено движение (включително куцота);
- лезии на меките тъкани и увреждане на кожата;
- дихателни нарушения и
- стомашно-чревни разстройства.
От гореизброените последици, от голямо значение за всички разглеждани категории свине е само невъзможността за ровене или намиране на храна. Останалите последици могат да окажат отрицателно въздействие върху благосъстоянието на младите женски свине и сухостойните свине майки, но те са класифицирани като по-малко или умерено значими. Разгледано е благосъстоянието за всяка категория свине, като са идентифицирани опасностите, превантивните и коригиращите мерки, както и ПОЖ, използвани за оценка на благосъстоянието.
За категорията млади женски свине и сухостойни свине майки са разгледани три системи за отглеждане – индивидуални боксове, вътрешно групово и външна система с падок. Силно значими последици за благосъстоянието са идентифицирани при една или повече от тях, а именно: ограничаване на движението, проблеми, свързани с почивката, групов стрес, невъзможност за ровене или намиране на храна, невъзможност за изразяване на майчински инстинкт, продължителен глад, двигателни нарушения (вкл. куцота) и лезии на меките тъкани и увреждане на кожата.
За категорията опрасени свине-майки и кърмещи са разгледани отново три системи за отглеждане – индивидуални родилни клетки с ограничител (фиксатор), индивидуални родилни боксове и външна падокова система. Единствено при настаняването в клетки за опрасване с ограничител са идентифицирани силно значими последици за благосъстоянието, а именно: ограничаване на движението, проблеми свързани с почивката, групов стрес, невъзможност за ровене или намиране на храна, невъзможност за изразяване на майчин инстинкт, топлинен стрес и лезии на меките тъкани и увреждане на кожата. При отглеждането в индивидуални родилни боксове и външните системи с падок не са установени значими последствия за благосъстоянието на животните.
При отглеждането на прасета кърмачета са разгледани четири системи: индивидуални клетки за опрасване с ограничител, индивидуални боксове за опрасване, външни системи с падок и системи за изкуствено хранене. Идентифицираните силно значими последици за благосъстоянието са: ограничаване на движението, групов стрес, стрес при разделяне, невъзможност за ровене или намиране на храна, невъзможност за сучене, продължителен глад, продължителна жажда, студов стрес и лезии на меките тъкани и увреждане на кожата.
В становището е разгледано проектирането и управлението на система за опрасване, преди и след самото опрасване. Последиците за благосъстоянието са оценени чрез:
- ефекта от временно наличие на достъп до пространство (т.е. временна клетка с ограничител);
- ефекта от големината на площта (измерена в m2, достъпна за свинете майки);
- ефекта от качеството на площта (по отношение на обогатяващите материали в заобикалящата среда).
Заключението е, че при площ от приблизително 4.3-6.3 m2, полагаща се средно за свиня майка във временните клетки с ограничител, може да се постигне същото ниво на преживяемост на новородените прасета, както при постоянните клетки с ограничител. Минималното време за престой на свиня майка във временна клетка с ограничител е 7 дни след опрасване (90% несигурност, между 3.4 и 16 дни).
Намаляването на площта, осигурена за кърмещата свиня майка под 6.6 m2 в бокс, намалява свободата ѝ на движение и увеличава смъртността на новородените. При пространство над 6.6 m2, свободата на движение се увеличава за свинете майки и прасенцата, а смъртността при прасенцата не се увеличава допълнително.
От обогатяващите материали най-подходящи материал за изграждане на места за раждане са дългостеблестата или дълго нарязана слама, сеното или сенажа, като количеството им трябва да позволява поведенчески изграждане на мястото.
Експертите на ЕОБХ са положително настроени за преминаването от опрасване в клетки с ограничител към системи с индивидуални боксове, от гледна точка благосъстоянието на животните. Въпреки това е необходимо време, в което персоналът и животните да могат да се адаптират към промяната, от клетки за опрасване с ограничител за майките към свободни системи за опрасване. Експертите на ЕОБХ считат, че в една средно статистическа свинеферма това ще отнеме най-малко 6 месеца. На второ място, размерът на прасилото е важен показател и развъдните цели, водещи до брой животни в прасилото, които надвишават броя на функционалните цицки на свинете майки, възпрепятстват напредъка в подобряването на благосъстоянието на свинете майки и техните прасенца. Препоръчва се изкуственото хранене да се използва само като крайна мярка, а не като рутинна практика.
Относно процедурите, причиняващи болка са разгледани намаляване на зъбите, кастрация и купиране на опашката. Намаляването на зъбите е стресираща процедура, която при неправилно изпълнение причинява краткотрайна и по-продължителна болка. Изрязването на зъбите също е вредно. При изпилването се постига изтъпяване на острия връх на зъба и по този начин не се наранява чувствителната тъкан (при правилно изпълнение на процедурата). В случаите, когато в конкретно прасило е необходимо да се извърши намаляване на зъбите на прасенцата, най-важната мярка за предотвратяване и смекчаване на последиците за благосъстоянието е обучението на персонала за правилно извършване на процедурите.
Кастрацията е болезнена процедура, и като приложима алтернатива е възможно отглеждането на некастрирани мъжки прасета, ако бъдат предотвратени или смекчени последиците за благосъстоянието на останалите прасета, дължащи се на агресивността и доминиращото поведение, изразено чрез заскачане на други мъжки. От гледна точка на хуманното отношение, имунокастрацията има предимства в сравнение с отглеждането на некастрирани мъжки прасета, поради по-рядко заскачане на други мъжки, намален брой кожни лезии, наранявания на пениса и по-малко двигателни нарушения, въпреки че методът има и някои недостатъци спрямо хуманното отношение.
Купирането на опашката (рязане) не трябва да се извършва рутинно. Въпреки че купирането на опашката може да бъде ефективно за намаляване на риска от лезии от хапане на опашката, то не е необходимо, ако приложените практики и управлението във фермата са подходящи. В случай, че се извършва купиране, следните действия минимизират вредата: извършване на манипулацията в ранна възраст, използване на метод на обгаряне (вместо студен метод) и по възможност опашката да не се реже близо до първия опашен прешлен, тъй като има по-голяма чувствителност на меките тъкани, кости и нервни тъкани.
При подрастващите прасета са описани 3 системи за отглеждане ‒ вътрешно групово отглеждане, вътрешно отглеждане с достъп до външна площ и изцяло външно падоково отглеждане. Тези начини на отглеждане водят до едно или повече от следните силно значими последици за благосъстоянието: групов стрес, невъзможност за ровене или намиране на храна, студов стрес, лезии на меките тъкани и увреждане на кожата и стомашно-чревни нарушения.
Отглеждането на прасета за угояване в групи в закрити помещения и вътрешно отглеждане с достъп до външна площ водят до: ограничаване на движението, проблеми, свързани с почивката, групов стрес, невъзможност за ровене или намиране на храна, затруднено движение (включително куцота), лезии на меките тъкани и увреждане на кожата и дихателни нарушения. При външно падоково отглеждане не са установени значими последици за благосъстоянието на свинете, но са идентифицирани други умерени последици, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху благосъстоянието на свинете.
Последиците за благосъстоянието, свързани с възрастта на отбиване нарастват значително с намаляване на възрастта на отбиване, като най-силно изразени са последиците при отбиване под 21 дневна възраст и при системите за изкуствено хранене. От съображения за благосъстоянието на животните се препоръчва настоящата законова минимална възраст за отбиване от 28 дневна възраст да остане и изключението, позволяващо по-ранно отбиване при определени обстоятелства, да бъде преразгледано.
Въпреки препоръките за увеличение на допустимото пространство, няма гранични стойности относно пространството, при което да се наблюдават подобрения в благосъстоянието на животните. Недостатъчното пространство обаче не позволява на прасетата да извършват силно мотивирано поведение за търсене, социално поведение, да имат нормална терморегулация, да имат място за почивка и да се поддържат отделни зони за почивка и екскременти. Намаленото пространство насърчава вредното поведение, като хапане на опашката и компрометира растежа. В допълнение към отделните зони за почивка и екскременти е необходимо най-малко 0.77 m2 площ (за 110 kg прасе) с твърд под за лежане при термонеутрални условия.
Насипните органични субстрати (напр. слама, сено, силаж) обикновено са по-ефективни за намаляване на хапането на опашката, отколкото предметите за обогатяване с точков източник[2].
Специфичните прагове, при които нивата на амоняк влияят пагубно върху респираторното здраве и риска от хапане на опашката са трудни за определяне. Въпреки това нива, надвишаващи 10 – 15 ppm, могат да се считат за рисков фактор, свързан със здравето на животните.
Здравословното състояние на прасетата вероятно влияе върху хапането на опашката и обратно. Хапането на опашката и здравословните проблеми често се срещат заедно във фермите по няколко причини. Това е така, защото те споделят няколко рискови фактора, но също и защото хапането на опашката директно причинява здравословни проблеми, докато здравословните проблеми могат индиректно да причинят хапане на опашката. Освен това недостатъците в състава на фуража и метода на предоставяне на дажбата (пространство за хранене) играят роля на основни рискови фактори за хапане на опашката. Необходимо е хранителната дажба да бъде изготвена правилно, съобразявайки се с етапа на растежа, генетичния потенциал и здравословното състояние на животните с цел минимизиране на риска от хапане на опашката и да се обърне специално внимание на аминокиселинния и минералния състав на дажбата.
Значимите последици за благосъстоянието, идентифицирани за нерезите отглеждани в индивидуални боксове на закрито са: ограничаване на движението, изолационен стрес, невъзможност за ровене или намиране на храна, продължителен глад и затруднено движение (включително куцота).
В становището е описано използването на ПОЖ в кланиците за наблюдение на нивото на благосъстоянието на животните в свинефермите. Най-подходящи ПОЖ за свинете за угояване са: лезии на опашката, конфискация на трупове[3] (с изключение на кланично замърсяване) и белодробни лезии (плеврит и пневмония). За закланите свине майки най-подходящи ПОЖ са: състоянието на тялото, кожни лезии ‒ раменни язви, лезии по вулвата и конфискация на трупове (с изключение на кланично замърсяване).
Целият материал можете да прочетете ТУК