ЗООИНЖ. Д-Р НАДЕЖДА ЛУКАНОВА, ОНС: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Епидемиологичен анализ на африканска чума по свинете в Европейския съюз (септември 2020 г. до август 2021 г.)
По искане на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) предостави актуализиран анализ на епидемиологичната ситуация на Африканска чума по свинете (АЧС) в държавите членки (ДЧ) в Европейския съюз (ЕС), засегнати от генотип II на вируса на Африканската чума по свинете (ASFV).
РЕЗЮМЕ
Докладът представя актуализирана информация за състоянието с епидемията от генотип II от Африканска чума по свинете (АЧС) в засегнатите държави членки в ЕС и в две съседни държави за периода от 1 септември 2020 г. до 31 август 2021 г. АЧС продължава да се разпространява при дивите свине в ЕС, като засегна и Германия през септември 2020 г. Белгия е обявена за страна свободна от АЧС през октомври 2020 г. След февруари 2020 г. Гърция не е докладвала за нови огнища и случаи на АЧС при домашни и диви свине. В прибалтийските държави се наблюдава намаляване на PCR ‒ положителни проби на мъртви диви свине през последните няколко години. В останалите държави делът на положителните проби от диви свине, остава висок, което показва продължаващо разпространение на болестта. Рисковите фактори, които най-често се свързват с АЧС при домашните свине, са гъстотата на свинете, ниските нива на биологична сигурност и социално-икономическите фактори. При дивите свине най-значимите рискови фактори са свързани с местообитанието, социално-икономическите фактори и управлението на дивите свине. Ефективността на различни опции за контрол в белите зони е оценена със стохастичен модел (това са области в които гъстотата на дивите свине е драстично намалена, с цел по-нататъшно разпространение на АЧС след ново проникване). Създаването на бяла зона е много по-голямо предизвикателство, когато зоната на проникване на АЧС е в съседство с област, в която са въведени ограничителни мерки за контрол. Строго ограничителните мерки за намаляване на популацията на диви свине в бялата зона са от ключово значение за успеха. Бялата зона трябва да бъде достатъчно далеч от засегнатата зона, така че популацията да може да бъде намалена във времето, преди болестта да пристигне, а времето за това ще зависи от гъстотата на дивите свине и необходимата цел за намаляване на популацията в бялата зона. Създаването на проактивна бяла зона по демаркационната линия на засегнатата област изисква по-големи усилия за умъртвяване, но има по-голям шанс за успех да спре разпространението на болестта, отколкото създаването на ре-активни бели зони, след като болестта вече е проникнала в района.