Зооинж. д-р Надежда Луканова, онс: Епидемиологичен анализ на африканска чума по свинете в Европейския съюз (септември 2019 г. до август 2020г.)
Информация относно Научно становище на Европейския орган за безопасност на храните
По искане на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) предостави актуализиран анализ на епидемиологичната ситуация на Африканска чума по свинете (АЧС) в държавите членки (ДЧ) в Европейския съюз (ЕС), засегнати от генотип II на вируса на африканската чума по свинете (ASFV).
РЕЗЮМЕ
Докладът представя актуализирана информация за състоянието с епидемията от африканска чума по свинете (АЧС) в 10-те засегнати държави-членки на ЕС и в две съседни държави за периода от 1 септември 2019 г. до 31 август 2020г.
Проучена е динамиката в пропорциите на положителните PCR и ELISA проби от първото проникване на АЧС в страната, като са изследвани и сезонните модели. Проучено е въздействието на епидемията от АЧС върху годишния брой на отстреляните при лов диви свине във всяка засегната държава членка.
За оценка на разликите в степента на разпространение на АЧС в популациите от диви свине, броят на уведомленията (нотификациите), които биха могли да бъдат класифицирани като вторични случаи от един първичен случай, е изчислен за всяка засегната държава членка и сравнен с най-ранната и последната година на епидемията в страната.
За оценка на възможните рискови фактори за появата на вируса на АЧС при диви или домашни свине е извършен преглед на научната литература. Рисковите фактори за появата на АЧС при диви свине в румънски ловни територии през 2019 г. са идентифицирани с генерализиран линеен модел. Вероятността да се открие поне един случай на АЧС, потвърден с PCR, при диви свине в ловно поле в Румъния се определя от факторите на околната среда, изобилието от диви свине и гъстотата на прасетата от ферми тип „заден двор“ в ловния район, докато променливите, свързани с лова, не са били заложени в крайния модел. И накрая, мерките приложени в белите зони (зони свободни от АЧС, които са географски съседни на зона, в която АЧС се намира при дивите прасета), за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на АЧС са анализирани с пространствено стохастичен индивидуален модел. За да бъдат ефективни мерките, популацията на дивите свине в бялата зона трябва да бъде драстично намалена, преди АЧС да проникне в зоната и зоната трябва да бъде достатъчно голяма.
За да се постигне необходимото превантивно намаляване на броя на дивите свине в бялата зона, в началото на създаването ѝ бялата зона следва да бъде поставена достатъчно далеч от засегнатата зона, като се има предвид скоростта на естественото разпространение на болестта. Това разпространение е по-бързо при по-гъста популация от диви свине. След локално (фокусно) проникване на АЧС, бялата зона винаги е близо до заразата, поради което превантивните мерки за умъртвяване на свинете в бялата зона трябва да бъдат завършени в краткосрочен план, т.е. за няколко месеца.
В Задание 1 се изисква анализ на епидемиологичните данни за АЧС в държавите членки (ДЧ), както и в държави, които не са членки на ЕС, засегнати от генотип II на ASFV. Изготвен е анализ на времевото и пространственото разпределение на АЧС при диви свине с цел идентифициране на модели (диапазони и скорост) на предаване и проникване на вируса в различни видове свинеферми за домашни свине. Специално внимание трябва да се обърне на времевите и пространствените модели, наблюдавани в свинефермите с различен размер в Румъния. Предоставена е информация относно ситуацията в 10 засегнати държави (Белгия, България, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия) по време на докладвания период (от 1 септември 2019 г. до 31 август 2020 г.) и в две съседни страни (Сърбия и Русия). За ситуацията в Германия ще бъде докладвано през следващия период (от 1 септември 2020 г. до 31 август 2021 г.), тъй като първият докладван случай е от септември 2020. Обхванати са всички фази на епидемията в докладваните държави. В България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия през докладвания период епидемията се е разширила още повече. В Латвия и Литва епидемията изглежда овладяна. В Естония отшумява, в Белгия и Гърция инфекцията е успешно контролирана. Комбинацията от контролиращи мерки, използвани в Белгия, включваща ограждения, нощен отстрел, залагане на капани, отстраняване на трупове на диви свине, се оказват ефективни за ликвидирането на АЧС в страната.
Гърция е единствената ДЧ, при която са засегнати само домашните свине през отчетния период, докато в Белгия, Естония и Унгария са засегнати само популациите от диви свине. Всички други засегнати ДЧ през този отчетен период са имали огнища и случаи, съответно при домашни и диви свине.
В Сърбия огнищата на АЧС при домашни свине са успешно овладяни. При дивата свиня инфекцията се разширява бавно в югоизточния регион на страната.
В Русия, АЧС присъства в диви и домашни свине от най-далечната западна до източната част на страната. Мерките за контрол в Русия са фокусирани главно върху опитите за намаляване на популацията на диви свине и за премахване на личните стопанства тип „заден двор“.
През отчетния период, се посочва човешкият фактор за вероятна причина за разпространението на вируса сред популацията от диви свине. Като примери могат да се посочат откриването на положителен случай в северозападната част на Естония след 18 месеца без положителни PCR проби и разпространението на АЧС при дивите свине на западния бряг на р. Дунав в Унгария и Сърбия.
Лошото ниво на биосигурност във фермите в задния двор е определено като основната причина за въвеждане на ASFV в повечето засегнати свиневъдни стопанства и през този отчетен период, както се съобщава от България, Литва, Полша, Румъния и Словакия, въз основа на техните епидемиологични проучвания по време на огнищата. Количествени доказателства обаче не са налични.
За да се даде представа за времевите тенденции, са използвани времеви профили, показващи развитието в пропорциите на положителните проби от първото откриване. От началото на 2016 г. до края на този отчетен период, се наблюдава постоянна тенденция на намаляване на пропорциите на PCR-положителни трупове, показваща изчезване на вируса в някои държави членки, докато в други държави членки, тя остана висока, което показва продължаващо разпространение. Освен това не е имало общо увеличение на дела на серопозитивните проби в дивите свине.
Изследвани са възможните модели на сезонност. Има ясно изразена сезонност при PCR-положителните проби от диви свине, намерени мъртви, въпреки че моделите са малко по-различни в различните ДЧ. Наблюдава се спад през лятото и увеличение през зимата на положителните PCR проби от диви свине, намерени мъртви. Има пик при PCR положителни проби от домашни свине между май и септември в Литва, Полша и Румъния.
Причината за сезонността на АЧС и различните модели, наблюдавани при домашни и диви свине изискват допълнително проучване.
Разгледан е годишния брой на отстреляните диви свине през последните 2 десетилетия. Годишният брой на ловуваните диви свине в Балтийските държави е драстично намалял след проникването на АЧС от 30 000 до 50 000 диви свине през 2014 г. до 5 000 – 15 000 диви свине през 2019 г. В другите засегнати ДЧ се наблюдава нарастваща тенденция на броя на отстреляните диви свине през последните две десетилетия, до 2019 г. Очевиден спад след проникването на АЧС не се наблюдава в тези страни, тъй като епидемията се развива отскоро (за кратко време) или засяга само ограничена част от популацията на дивите свине в страната и данните са обобщени на ниво държава. Вероятно ловът също е засилен в районите, свободни от АЧС, в засегнатата ДЧ и това временно увеличава плановия годишен отстрел на засегнатата държава.
За да се оцени степента на разпространение на АЧС в популациите от диви свине във всяка засегната ДЧ е изчислен броят на нотификациите, които са обявени като вторични за един и същ случай. За да се проследи хода на епидемията, т.е. дали е във фаза на разрастване или спад, средният брой на вторичните случаи от един първичен случай, в началото на епидемията е сравнен с броя от отчетния период във всяка държава.
В повечето ДЧ броят е по-нисък, отколкото през първата година след проникването на АЧС, което показва намалена степен на разпространение. В България, Полша и Словакия средният брой на класифицираните като вторични случаи се е увеличил през годината преди последното представяне, което показва увеличаване на обхвата на разпространението.
