Зооинж. д-р Надежда Луканова, онс: Показатели за оценка на благосъстоянието на конете
Резюме
Научният интерес за хуманното отношение към животните и тяхното благосъстояние първоначално е продиктувано от обществената емоционална, етична и политическа загриженост. В нашето съвремие това е важен обществен въпрос и всички заинтересовани страни са съгласни, че е необходимо да се разчита на недвусмислени научни доказателства за оценка на благосъстоянието на животните при вземане на решения.
Благосъстоянието на животните се определя като продължително състояние, отразяващо субективното възприятие на животното за неговото положение, което е видно от поведенческите пози, движения и физиологични показатели. Поради многобройните начини, по които използваме конете (като селскостопански, за удоволствие, спортни или домашни любимци), те изпитват въздействието на голямо разнообразие от повече или по-малко адаптирани условия на околната среда, които предизвикват повече и по-силни или по-малко важни въздействия върху тях и които представляват риск от увреждане на тяхното благосъстояние. Тъй като е възможно животното да бъде в добро благосъстояние и въпреки това да изпита остър страх или болка, и обратно, може да изпита краткосрочни положителни емоции по време на увредено благосъстояние, влошеното благосъстояние като продължаващо (дълготрайно, постоянно) състояние трябва ясно да се разграничава от временните състояния, свързани с емоции, болка или стрес.
Оценката на общото благосъстояние трябва ясно да се диференцира от временните състояния на страх, болка или емоция.
Оценката на благосъстоянието на невербални индивиди, особено когато те не са от човешкия вид, е истинско предизвикателство, което задължително предполага определянето на показатели, базирани на самото животно и изисква мултидисциплинарни научно валидирани мерки. През последното десетилетие проучванията, изследващи благосъстоянието на конете намират приложение заедно с нови мерки, които не винаги са били научно изпитани преди да бъдат използвани. В момент, когато се вземат правни решения относно хуманното отношение към животните от решаващо значение е да се разчита на надеждни показатели за благосъстоянието на животните, за да се предотврати неефективна оценка.
Целта на този преглед е да определи научно изпитани и надеждни показатели, различни от общоприетите схващания на хората, за благосъстоянието на конете, базирани на състоянието на самото животно (лезии по тялото, апатия, агресивност, стереотипни поведения) от сигналите за временни състояния на остра болест, дискомфорт, болка, стрес или емоционална болка, за да предостави на научната общност и конната индустрия точни методи за оценка.
1. Въведение
От защита на животните до благосъстояние на животните
Първата важна мярка в законодателството за защита на животните за хуманно отношение към тях се появява през 1800 г. в Обединеното кралство, когато парламентът ратифицира Закона за жестоко отношение към говедата и определя като престъпление, наказуемо с глоби до пет лири, или два месеца лишаване от свобода за „бой, малтретиране или злоупотреба с кон, кобила, кастрат, муле, магаре, вол, крава, юница, бик, овца или друг вид добитък“. По същия начин Съединените щати и Франция включват като престъпление жестокостта към животни (включително, но не само убиване, раняване и осакатяване) в своите закони. Въпреки това едва през 1976 г. френският закон признава, че животните са живи същества с усещания, които трябва да се държат при условия, отговарящи на техните биологични нужди.
Въпреки всичките изменения и промени в законодателството за дългия период от време, промяната е бавна, тъй като понятията за жестокост, злоупотреба и малтретиране са неясни и силно субективни.
Сегашната концепция за „хуманно отношение към животните“ произтича от популярните емоционални реакции, предизвикани от книгата на Рут Харисън . В резултат на което британското правителство създава комисия за проучване на условията за отглеждане при интензивно отглеждани животни. Под ръководството на проф. Брамбел, комисията събира информация за практиките, присъщи на интензивното животновъдство в Обединеното кралство, като са посетени ферми и събрани доказателства (устни/писмени) на различни общности (15 дни). Това проучване доведе до доклад с цел „проучване на условията, при които животните се отглеждат в системи на интензивно отглеждане, и да се посочи дали в Обединеното кралство следва да се определят стандарти в интерес на тяхното благосъстояние и ако да, какви следва да бъдат те“. Според авторите, техните заключения са ограничени в областите (само интензивно развъждане с изключение на неинтензивното развъждане, транспортиране и клане или частно отглеждани животни), географска област (само Великобритания, с изключение на Северна Ирландия) и време („това което изглежда допустимо днес, може да се счита за недопустимо в бъдеще“). В доклада се посочва, че животните най-малкото трябва да бъдат свободни да се изправят, да лежат, да се обръщат, да разтягат крайниците си и да взаимодействат със себеподобни.
