Зооинж. д-р Надежда Луканова, онс: Сфери на научни изследвания за запълване на пропуските в знанията относно оцеляването на вируса на африканската чума по свинете в околната среда
и труповете за подобряване на контрола в популациите от диви свине
Научно становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ)
РЕЗЮМЕ
По искане на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) предостави проучвания в четири научноизследователски области в съответствие с определените пропуски в знанията относно Африканската чума по свинете (АЧС) в държавите членки (ДЧ) в Европейския съюз (ЕС), засегнати от вируса на африканската чума по свинете (ASFV).
На 27 август 2019 г. ЕОБХ публикува научен доклад, озаглавен „Анализ на пропуските в научните изследвания във връзка с африканската чума по свинете“ (Research gap analysis on African swine fever) . В доклада е направен преглед на най-значимите пропуски в знанията за АЧС, определени от ветеринарните власти на ЕС и други заинтересовани страни, участващи в производството на свине и управлението на АЧС при диви свине, в който са идентифицирани пропуските в знанията, за да се подобри управлението на риска от АЧС в краткосрочен план и да се улесни вземането на решения, основани на доказателства, относно предотвратяването и разпространението на АЧС.
ЕОБХ предостави проучвания в четири научноизследователски области – 1) модели на сезонност на АЧС при диви и домашни свине, 2) епидемиология на заболяването при диви свине, 3) преживяемост на ASFV в околната среда и 4) предаване на вируса на АЧС от вектори.
В настоящото научно становище се разглежда третата научна област, а именно определянето на приоритетите за научни изследвания, които биха могли да отстранят пропуските в знанията, свързани с оцеляването на ASFV, тъй като това би могло да подпомогне управляващите риска в контрола на АЧС. Работната група в тази научноизследователска област и широката мрежа експерти от ASFstop, ENETWILD, VectorNet, Мрежата по Здраве и Хуманно отношение към Животните на ЕОБХ (AHAW network) и AHAW Панела на ЕОБХ предложиха 9 конкретни научноизследователски задачи за проучване. Основните критерии за приоритизиране на задачите бяха: отражението на управлението на АЧС, осъществимостта или практичността за провеждане на проучването, потенциалното прилагане на резултатите от проучването на практика, възможността за краткосрочно проучване (
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Африканската чума по свинете (АЧС) е инфекциозно смъртоносно заболяване, засягащо домашните и дивите свине. Може да се предава чрез пряк контакт с животни, от заразена храна или оборудване, а в някои региони – чрез биологични вектори. Това заболяване има сериозни икономически последици за производството на свинско месо и свързаните с него сектори, включително непреки разходи, свързани с търговски ограничения. Устойчивостта на болестта при дивите свине и ограниченият брой налични мерки за контрол представляват предизвикателство за сектора на свиневъдството в ЕС. Няма лицензирана ваксина или лечение, въпреки настоящите активни проучвания.
От началото на 2014 г. до момента АЧС е регистрирана на територията на следните държави – членки на ЕС: Белгия (от 1 октомври 2020 г. е обявена за свободна от АЧС и това е одобрено от OIE през декември 2020 г.) България, Чешката република (от март 2019 г. обявена за свободна от АЧС), Естония, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. За болестта се съобщава и в Беларус, Молдова, Русия, Сърбия и Украйна, което създава постоянен риск за всички държави членки, граничещи с тези трети държави. Вирусните щамове, участващи в настоящата епидемия, започнала през 2007 г. в Грузия, принадлежат към генотип II. Освен това вирусните щамове на АЧС с генотип I присъстват в Италия (само Сардиния) от 1978 г. насам.
1.1. ЗАДАНИЯ
В съответствие с чл. 29 от Регламент (ЕО) № 178/2002, от ЕОБХ е поискано да предостави научно становище по следните въпроси:
1. Проектни проучвания, необходими за оценка на: i) въздействието от намаляването на гъстотата на популацията на диви свине във връзка с предаването на ASFV; ii) естественото поведение на дивите свине за подобряване на ефективността на управлението на популацията от диви свине. ЕОБХ следва да оцени осъществимостта и да предостави подкрепа за проектни проучвания или пилотни изпитвания, за да се провери пригодността на нови методи за контрол на популацията от диви свине, като например имуноконтрацепция (като инструмент за контрол на популацията и здравето на дивите свине) и всякакви други методи, включително различни видове лов. ЕОБХ следва да направи преглед на достъпната научна литература, данни и информация, за да определи ефективни методи за намаляване и ефективно управление на популацията на диви свине;
2. Проектни проучвания, необходими за разбиране: i) ролята и влиянието на векторите, по-специално на членестоногите, при предаването на АЧС (биологично и механично); ii) оцеляване и предаване на АЧС от заразена околна среда и iii) остатъчна инфекциозност на заровени трупове на диви свине, като всичко това оценява цялостната ѝ (относителна) роля в епидемиологията на АЧС. ЕОБХ трябва да направи преглед на научната литература, данни и информация за проучване на ролята на векторите и на околната среда, за да се изяснят пътищата, които улесняват устойчивостта и предаването на АЧС в засегнатите райони в продължение на няколко години;
3. Разработване на проучвания за изследване на моделите на сезонност при диви и домашни свине и определяне на основните фактори, определящи моделите. Да предостави препоръки, по-специално във връзка с вариантите за намаляване на риска, за да се преодолеят тези фактори, когато е уместно. ЕОБХ следва да проучи дали сезонните модели се различават в различните зони (напр. времево пространствено увеличение на вече заразените зони или сезонност на т.нар. „скокове“).
За да се улесни оценката, по-горе изброените задания са интерпретирани и разделени на четири основни научни области според тяхната цел:
1. Мерки за управление на популацията на дивите свине с цел намаляване или спиране на проникването на вируса на АЧС – Задание 1 i) и ii);
2. Потенциал за предаване на ASFV от вектори (включително вектори на членестоноги и мършояди – Задание 2 i);
3. Потенциално оцеляване на ASFV в околната среда – Задание 2 ii) и iii);
4. Възможни фактори, които определят сезонността на АЧС при популациите от диви свине и/или домашни свине – Задание 3;
Всяка от четирите научноизследователски области се оценява в отделно научно становище, в което се използва една и съща методология. В настоящото научно становище се прави оценка в областта на научните изследвания по т.3 (Задание 2 ii) и iii)), по-специално в оценката се набелязват и приоритизират научни изследвания, които биха могли да запълнят пропуските в знанията, свързани с оцеляване на ASFV.
